Дар от тишината
Димитър беше самотен млад мъж, който живееше в малка планинска хижа, далеч от шума на града и забързаното ежедневие на света. Хората в близкото село го смятаха за странник. Той рядко слизаше в селото, а когато го правеше, беше само за най – необходимото – брашно. свещи, малко сол.
Неговият свят беше тишината. Но тази тишина не бе празна. В нея се криеше нещо живо, нещо , което го наблюдаваше и следеше – или поне така усещаше Димитър в дългите зимни нощи, когато вятърът свиреше между дърветата, а луната хвърляше сребристи сенки по снега.
Една такава нощ, докато разпалваше старата печка, дъските на пода под краката му изскърцаха странно. Той се наведе и забеляза, че под тях се крие нещо – малка кухина. С усилие повдигна едната дъска и намери там стар, пожълтял дневник, увит с парче плат.
Първата страница съдържаше само една загадъчна фраза:
„ Тишината крие отговори, които шумът заглушава“
Думите го заинтригуваха. Дневникът принадлежеше на човек на име Андрей – очевидно предишен обитател на хижата. От страницата се разкриваше една история, за дълбоко търсене на смисъл, на нещо, което надхвърля обичайното човешко разбиране. Андрей вярвал, че съдбата не е случайност, а поредица от провидения, които се разкриват на онези. Готови да слушат.
Една страница особено силно заинтригува Димитър:
“ Там където времето се прекъсва, ще намериш своя знак. Но само ако се изправиш срещу това от което бягаш „
На следващата сутрин, когато слънцето едва пробиваше през снежните облаци, Димитър тръгна по указанията на дневника. Те го отведоха дълбоко в гората, да старо дърво с извити клони, което сякаш бе по – старо от самата земя. Под неговите клони, в снега, той откри малък камък, издълбан със странен символ – кръг, разделен на две части. Докосна го и усети странна топлина. В този миг времето сякаш спря. Всичко около него потъна в тишина – птиците, вятърът, дори собственото му дишане. В съзнанието му изникнаха думи, неясни и далечни, сякаш идваха от самата земя:
„ Насочи живота си не към това, което търсиш, а към това , което даваш“.
От този ден нататък сънищата на Димитър се промениха. Виждаше образи на хора, непознати, а в същото време странно близки, сякаш някога бяха част от живота му. Всяка нощ сънищата му го омайваха и нашепваха напътствия. Ставаше плувнал в пот и със силно главоболие. Опитваше се да разгадае поредния сън, който бомбардираше съзнанието му. Зимните нощи са дълги и тишината , която ги обгръщаше, ги правеше още по тайнствени и загадъчни. Така, ден след ден, зимата започна да отстъпва своето място.
Пролетта дойде и Димитър взе решение – остави хижата и се премести в селото. Със спестяванията си отвори малко училище, в което прие деца от бедни семейства. Той им преподаваше с всеотдайност, вярвайки, че това е неговото призвание.
Годините минаваха. Селото се променяше, децата порастваха, а училището на Димитър се превърна в център на общността.
Една вечер, докато седеше под звездното небе, осъзна, че дневникът и онова древно дърво са го водили не към отговори, а към възможността да промени света около себе си.
На последната страница на дневника, която прочете едва след години, пишеше:
„ Провидението не е миг, а път. То не те намира – ти го създаваш“.
Димитър затвори дневника и усети, че животът му е изпълнен със смисъл. Тишината вече не беше негов затвор – беше негов дар, беше негов учител.
© Миночка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, за коментара и за любими, Силвия. Много ме зарадва, че мина и прочете. Бъди здрава!
-
Много зареждащ разказ, Мини. Темата е много интересна, с удоволствие прочетох. Успех!
-
Благодаря ти, Гюлсер!
-
Харесах! Идеята е дълбока! Благодаря!
-
Благодаря ти, Ангел!
-
Хубав разказ успех,Миночка!
-
Благодаря ти мила, Дани!
-
Хареса ми, Мини, майстор си на словото! Успех ти желая!
-
Благодаря ти, Стойчо, за коментара и за любими. Хубава вечер ти желая.
-
Мъдро!
Успех,Миночка! -
Благодаря, Младен, за хубавия коментар. Бъди здрав и все така вдъхновен!
-
Много интересна духовна метаморфоза претърпява Димитър. Тъй скъсва с идеята за личен път и я трансформира в идеята да подпомагаме другите, извеждайки ги като главен мотив на съществуването. Чудесен разказ, за който бих гласувал с радост, ако имах право да направя това. Уви, вече съм изчерпал възможностите си за гласуване, но те поздравявам за майсторското перо, Миночка!
-
Младен, благодаря ти, че постави разказа в любими.
-
Благодаря ти, Ивита, за коментара и за поставяне на разказа в любими. Зарадва ме.
-
Ех, Мини!...Защо не го публикува по- рано?
Изчерпах гласовете си, но съм сигурна,че този мъдър и чудесно поднесен разказ ще получи нужното, заслуженото внимание.
Много ми хареса. Страхотен е!
Успех в предизвикателството! -
Благодаря ти, Ели! И за Любими също!
Слънчев ден ти желая! -
Много ми хареса! Важни са знаците, които Вселената ни изпраща! Успех от мен, Миночка!
-
Тони, благодаря ти, за подкрепата и това, че постави разказа в любими. Хубав ден ти желая.
-
Люси, благодаря ти че постави разказа в любими.
-
Интересно си описала преживяванията на героя.
Глас от мен, Мини! -
Благодаря ти, Таня, за коментара и за поставяне на разказа в любими. Бъди здрава и вдъхновена.
-
Много мъдрост има в разказа, поздравления Мини!
-
Латинка, много силно ме зарадва, посещението ти на страницата ми. Благодаря ти сърдечно!
-
Петър, много ме зарадва с коментара и с подкрепата, която даде за разказа. Хубав и вдъхновен ден.
-
Успех и от мен!
-
Миночка харесаха ми повествованията из Дневника на живота.
Давам глас и с пожелания за успех в конкурса
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
