* * *
Музика, тълпа, писъци, слава, блясък...
Аз на сцената.
Музика, тълпа, писъци, слава, блясък, пънк...
Аз пред телевизора.
Гледам чалга концерт.
Естествено.
Аз съм чалга.
Аз съм чалгата в пънка.
Пънка е мъртъв, а аз съм пепелта му.
Пънка е дух, а аз съм стенанията му.
Аз съм новия пънк. Аз съм пънка, който ще се възроди от пепелта.
Като феникс. Чалга...
Аз съм пънка в чалгата.
Аз съм пънка в къса пола и високи токове.
Аз съм пънка с верига на полата, по-дълга от самата пола и токове, дълги колкото грифа на китарата ми.
Пънк...
Аз съм чалгата с бесен ритъм, който не е кючек.
Аз съм чалгата, която развява косата си, която не е присадена.
Аз съм чалгата, която обожаваш.
Чалга...
Виждам те. Лежиш до мен. Слушаш думите, които си мислел, че никога няма да изрека.
Защото са чалга. Аз съм чалгата в думите си.
Думите ми са чалга.
Думите ми са бунт, думите ми са реалност.
Ти мразиш думите ми. Мразиш мислите ми. Мразиш, че ги споделям.
Защото това е пънк. Защото аз съм пънк. Аз съм пънка в мислите си.
Мислите ми са пънк.
Мислите ми са истински, мислите ми са брутални.
Ти мразиш мислите ми. Мразиш, че ги споделям.
Ти мразиш пънка...
Ти обичаш думите ми. Обичаш как са банални.
Ти обичаш чалгата...
~ Завистта ~
1 ноември 2007 г.
благодаря на баба си, Слави Трифонов, МТВ, пънка и чалгата,
които ме предизвикаха да си излея мислите и да ги превърна в думи.
Благодаря на My Chemical Romance и Ина, които ми дават причина
да продължа да съм пънк.
© Неда All rights reserved.
