3 мин reading
Секретарката Чавка Каламбурова приближаваше училището разклащайки в ритмична последователност първо едната, после другата буза на дебелия си задник. Здрача отстъпваше място на светлината на новия ден. Слънцето все още не се беше показало, скрито зад дебел пласт сиви облаци.
- Добър ден – каза тя на посрещащите я във фоайето учители, отваряйки устните си в оголваща зъбите ѝ усмивка, в която очите и не участваха.
Не ѝ беше лесно. Част от работата и беше тежка, ама наистина тежка. Осланяйки са на злобния ѝ нрав, директорката почти всеки ден я употребяваше, както стопанка на имот би употребила зло куче, което да лае по нежелани и желани пришълци. И така, тя викаше по всички, независимо по какъв повод се приближаваха към кабинета ѝ. А заобиколен път нямаше и всички административни въпроси минаваха през нея.
В същия този ден, случайно, на стъпалата се засякоха същата тази секретарка и учителката Петелева с прихлупена зимна шапка на главата. Неприятната среща породи вътрешна борба в душата мл ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up