ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА: УРОКЪТ НА АГАРЕС
- Видя истината, нали? – Агарес се пляскаше по колената като малко дете. – Не е приятна като в приказките! А и да я знаеш, често няма никаква полза! Но ти си различен!
- Значи, Казук Мон ме избра защото оцелях сред всички онези деца на онова страшно място? – запита неразбиращо Ембориан.
- И да, и не – изсъска демонът, явно леко подразнен от отговора му.
- Казук Мон искаше да види смъртта в очите на друг, а той самият – да оцелее. Не разбираш ли, старецът, е изпята песен? – беснееше демонът.
Демоничният херцог просто стана страшен. Известен беше с това, че връща назад бегълците. А Ембориан се канеше да стане именно такъв.
- Дали ще трябва да бягаш, а? – натърти демонът.
- Смятам да остана тук, защото ти ми посочи истината – тихо каза момчето. – След като я видях, няма какво да губя.
- Така те искам – развесели се демонът. – На този свят няма по-страшно нещо от човек, който няма какво да губи. И запомни, аз съм само твой водач и наставник, ако щеш и съ ...