ДЕТЕКТИВЪТ

След като излезе от срещата си с доктора, първата работа на детектив Бос беше да набере екип за специална операция от най-висок ранг. Кредитите бяха преведени, така че той можеше да харчи на воля, но той не беше глупак. Първо трябваше да се ориентира малко в обстановката и да види кои от старите членове на отбора са налице. Набра ултрафона, който отдавна се считаше за демоде:

- Хей, Нилс Армборн, ти смахнато копеле, мисля, че имам една чудесна оферта за теб. Зная, че си безработен и просто лентяйстваш от поне шест месеца. Това може би ще ти привлече вниманието – започна подкупващо той.

- Казвай по-бързо – полусънено се обади онзи и на Бос му се стори, че може би не беше сам в спалнята.

- Ами няма много за казване, пак ще ловим от онези Неща – загатна той.

- А-а-а, това не е за по телефона – изломоти онзи. – Трябва да се облека. Нека се срещнем на старото място. Аз ще те намеря.

След това по-голямата част от деня на Бос беше свързана със звънене на този и онзи, куп преговори, немалка доза псувни с цел мотивация на своите съекипници. Но той имаше добре изграден стил на работа. Отне му няколко дена да се свърже с повечето. Някои вече не бяха между живите. Той старателно зачеркна имената им в своя дигитален органайзер. Такава дивотия сигурно имаше само той. Никой не ползваше подобно устройство от поне двеста и петдесет години.

След това отборът трябваше да се събере по съответни маршрути и да започне разследването още от огромното питейно заведение на Барни. Е, не трябваше да бият на очи естествено!

- Дълбоко се съмнявам, че нещата ще завършат добре – изказа опасенията си Бос. – Но сме се хванали и ще трябва да свършим работата докрай. Не за първи път се занимаваме с това.

Наложи се да им купи нови специални бойни костюми, които да наподобяват облеклото на обикновен цивилен, а впоследствие трябваше и да им осигури и съответното въоръжение. Колкото и да му се искаше да тръгнат по дирите на това Нещо час по-скоро, нямаше да го направи с голи ръце.

- Радвам се, че се събрахме момчета – обърна се той към събралите се около него приключенци. – Преди да започнем, искам още веднъж да се разберем. Нямайте доверие на никого. Не използвайте ултрафоните за комуникация. По-късно ще Ви дам по-подробни инструкции. А сега нека се разпръснем и да починем добре.

Прекалено много време беше нужно да потръгнат нещата както на Бос му се искаше. Но все пак някак си се получи. Някой имаше нужда да си припомни тайните комуникационни символи между отряда, друг още не беше в кондиция. Но всички те се постараха да дойдат и да се съберат обратно. И да бъдат един отбор.

Бяха спали на различни адреси из огромния Ембодзан само за да не предизвикват внимание. Заведението “При Бари” определено им беше топ приоритет. И те щяха дискретно да го проучат. Имаше доста неща, които да се вземат под внимание. Но нямаше как.

Бос не им разкри напълно намеренията си, защото подозираше, че ако бяха наясно толкова, колкото и той, щяха да се откажат, а нямаше откъде да намери други. Само едно нещо беше сигурно – щяха да напипат следа и нямаха намерение да я изтърват.

Когато преминаваха през Ембодзан се огледаха. Красивите пурпурни отблясъци, отразявани от почти огледалната повърхност на сградите навяваше меланхолия. Макар и този квартал да се водеше за една от богатите градски части, ако не беше лекарското съсловие, което го обитаваше, сигурно щеше да бъде пълна скръб.

Напредналата цивилизация беше белязана с морален упадък. Толкова банално, но все пак напълно вярно.

- Колко ще изкарате зависи от Вас – опита се да ги поощри Бос. – Може да се каже, че ще има и допълнителни бонуси за добро изпълнение.

- Твърде ясно ни е, че този път е нещо голямо – обади се Чарли Теноу. – Един път вече ни плати по-малко и прибра част от парите за себе си, хитрецо. Такива да ги нямаме. Работата е ясна. Искаме парче от баницата и то голямо.

- Добре, добре – скастри ги Бос. – Ще ви платя едната част предварително.

Тогава всички се поуспокоиха. И закрачиха по-бодро.

- Абе това място наистина прилича на някакъв снобарски кенеф. Някакви очилатковци живеят в свой измислен и добре изолиран свят. Просто не искат да попаднат в истинския живот – обади се Ренто.

- Момчета, стига приказки, бъдете внимателни – допълни Имая, която бавно се беше присъединила към групата и ги беше догонила.

Групата на Бос беше само от тях тримата, но той беше разпределил задачите изключително прецизно. Това общо взето правеше точно по двадесет и пет милиона хонорар на човек. Доста апетитна хапка!

- Дълбочината на чувствата няма значение приятели! Не и на място като това! Не се заблуждавайте от вида на заведението на Екълстоун. Все ще съберем ценна информация.

Колкото и много да си се трудил винаги се намира някой, който да постигне повече, в което, разбира се, няма нищо лошо.

- Жалко е, че Нилс не е сред нас. Все още – поправи се Имая.

- Скоро и той ще дойде да ни пази гърба – обади се Бос.

Когато се канеха да влязат, Нилс Армборн се появи иззад ъгъла.

- Накъде без мен, юнаци. Винаги заедно.

Каубойският му стил на поведение беше повече от запомнящ се. Тузарят имаше антигравитонни ботуши, кевларитова електрошокова палка и сипеше цветисти ругатни.

- Нека ги пометем, че да ни запомнят – изрече с приповдигнат гангстерски стил той.

- Спокойно, каубой, това тук не ми е планетата CFRG 1583, нали? Дай го поне малко по-кротко.

- Всъщност аз лично заедно с Ренто пречукахме Енио. Удушихме това копеле. Но това не е всичко. Дълбоко в себе си той знаеше, че някой му диша във врата. И накрая просто не успя да се изплъзне. Колко жалко за негово светейшеско величество!

- Давайте да влизаме без да му мислим твърде много. Сега е времето да действаме като отбор и да ги изнесем – промълви Имая. – Знам какво говоря. Скоро партито ще приключи.

Когато масивните хидронни врати се отвориха, бяха посрещнати от половин дузина призрачни войни, тъй като заведението беше със особен статут на неутрална територия. Всички чужденци именно затова се чувстваха в свои води, особено когато нямаха необходимите идентификационни карти или пък нарензиеви чипове. Докато бяха на територията на това питейно заведение, те можеха да останат неограничено много време. Но имаше едно малко “ако”. На уличен език това означаваше “да се скофти”.

Някъде из дебрите на заведението изпълзяха двама-трима автоматчици.

- Извитене – обясниха те, - трябва да минете задължителната карантинна процедура. – Няма как иначе.

- Ние идваме на купон. Няма проблеми, вършете си работата – смирено се обади Бос, докато другите застанаха край него ни лук яли ни лук мирисали.

Призрачните войни ги пребъркаха за скрити оръжия, а автоматчиците бяха доста настръхнали. Но след като не откриха абсолютно нищо, всички се поуспокоиха. Дори се разсмяха.

- Дано нощта да е достатъчно дълга за Вас, приятели – смигнаха им те. – Може да влезете. Чисти сте.

След като минаха първия пост охрана трябваше да слязат с въпросния виртуален асансьор. Той просто беше чудо на техниката. Наистина беше впечатляващ и не всеки можеше да се вози на него. Трябваше да си закупят специални временни разрешителни за пребиваване на територията на полиса, тъй като по обясними причини не можеха да предоставят никакви идентификационни карти или към нарензиеви чипове.

Високо енергийното поле на асансьора грабваше вниманието им и те виждаха концентрирани снопове от чиста енергия и те започнаха да се спускат надолу.