Грешникът познава болката. Грешникът познава и насладата. И празнотата. Може би дори и любовта – чрез тръпките й.
Принц Папа Жан
ГЛАВА ОСЕМДЕСЕТА И ЧЕТВЪРТА: СТЪЛБАТА НАДОЛУ
След коронацията великия Ом Гур Нал осъзна своето превъзходство – вече простосмъртните дори не можеха да го доближат. Той беше в друго измерение – това на боговете. Искаше да постигне нещо, което друг не беше постигал и да отиде там, където друг не беше отишъл. А това, както знаем твърде добре, е пътят за никъде.
Накъдето и да се обърнеше Ом Гур Нал виждаше предателство и долни низости, които го отвращаваха.
Ом Гур Нал се качи на трона като младо момче, но скоро загуби своя човешки образ. Разбира се, това не пролича веднага за околните. Ом Гур Нал си живееше добре. Не спазваше никакъв морал. Имаше зад гърба си Конфедерацията на Зегандария, която криеше безчинствата му, имаше и хората на Еквиус, които безропотно следяха парите му да не свършват никога, и най-сетне имаше хора като Шейм, който му осигуряваха улицата. ...