Дели Андрея

        Не беше от мъжете, които ще си замълчат или ще се скрият в ъгъла. Приличаше на гордия си баща, пред който винаги заставаше с възхищение и синовна почит. Много трудности беше видял той в живота си, но стоеше гордо изправен дори и сега, наближавайки достолепна възраст. Така учеше децата си как да превъзмогват всичко и да пазят чисто родовото име.

      Приведен зад каменния зид на кладенеца, Андрей чакаше жена си да се покаже на пътечката. Снощи в постелята им се беше разплакала и, задъхвайки се, му разказа как едва се е отскубнала от похотливата мъжка прегръдка на един турчин. Кръвта му кипна! И  синината му показа, надигайки бялата си кинарена риза. После скри руменото си от срам лице във възглавницата и продължи с часове да хълца.  Малкото им дете в люлката я чу и започна да приглася на плача ѝ.Тя го взе в прегръдките си, извади бялата си гръд, а той дълго я гледа със свито сърце, решен още утре да потърси възмездие.

     Здрачаваше се и Андрей знаеше, че като нахрани кравата и коня, Мария ще дойде на определеното от нападателя място до сухия кладенец. Той се огледа, за да зърне навреме дали насилникът не се задава, но всичко бе още тихо и нищо не предвещаваше какво ще се случи съвсем скоро. В махалата пропищяха от подобни набези, а до скоро те бяха немислими за квартала им. Турците отдавна знаеха, че за да покаже смелостта си някой от тях, трябва да влезе посред нощ невъоръжен в Каргона.

        Изведнъж съзря наперения чалмалия с лъскав наган, който не криеше самодоволната си усмивка и вървеше спокойно към мястото на срещата. В началото на пътечката се зададе и жена му. Пристъпваше плахо, готова всеки момент да побегне, а с една ръка притискаше гърдите си, откъдето сърцето ѝ се готвеше да изхвръкне. Андрей се снижи още, за да не може да го види приближаващия мъж, и затаи дъх. Очите на младата жена шареха насам-натам и като че ли го търсеха и молеха в страха си за помощ.  Каза ѝ , че няма да позволи да ѝ се случи нищо лошо, а тя му имаше доверие. Дебелата плитка се беше извила през рамото ѝ като въпросителна, която търси отговор на незададен, но задушаващ я въпрос...

       Турчинът се облегна на започналия да се рони стар каменен зид на кладенеца и впери сладострастен поглед в приближаващата стройна фигура на Мария. Дали за да покаже по-голяма мъжественост, сложи ръката си на оръжието, а другата гореше от нетърпение да докопа жертвата си. Беше изненадан, че я вижда послушно приближаваща днес, след като вчера му се съпротивлява така, че успя да се отскубне и да побегне. Запомни големите ѝ уплашени очи на кошута и обезумелите удари на сърцето, което се блъскаше зад ухаещите ѝ на кърма гърди. Представи си как прегръща гяурката и я подчинява на похотливите си страсти... Но точно в този момент усети силен удар по главата и се строполи. Някой го вдигна с железните си ръце като бъчва с вино и го хвърли с цялата си сила в пресъхналия кладенец. Чу само женски писък, а после съзнанието му потъна в непрогледна тъмнина.

        Андрей се спусна да прегърне треперещата си като лист съпруга. Погали русата ѝ плитка и започна нещо тихичко да ѝ шепне, но тя не беше в състояние да чуе думите му. През целия път до тях стискаше ръката на мъжа си, а сълзите ѝ капеха върху пазвата, която се надигаше като развълнувано море.  Нощес се мяташе в постелята, преследвана от кошмари, и дори проплака в съня си.

       Сутринта в двора им нахлуха две заптиета. Похлопаха на портата и пръв навън пред тях застана баща му.

       - Кажи на сина си Андрей, че го чакаме да го заведем в конака при местния валия! И нека побърза!

   През отворения прозорец от втория кат на къщата надничаше побелялото от страх лице на снаха му Мария. Тя едва сдържаше напиращите в очите ѝ сълзи, притиснала малкото му внуче-сукалче до гърдите си. Старецът я видя и побърза да извърне лице към неканените гости. Но преди да каже нещо, усети зад гърба стъпките на най-малкия си син. Направи крачка назад, а едрият смелчага излезе, стиснал отбранително юмруците си. Заптиетата го поведоха.

     Извитите стълби на конака скръцнаха под стъпките на Андрей, сякаш искаха да го предупредят да внимава. Двамата подчинени, с навити чалми на главите, отвориха голяма дървена врата и той прекрачи прага ѝ. Валията го чакаше, седнал на миндера,  подложил няколко възглавници зад гърба си.

         - Ашколсун бе, момче! Не съм знаел, че си такъв ербап, а от години познавам баща ти! Но се чудя откъде имаш такава смелост, че да хвърлиш турчин в пресъхналия кладенец? Говори, не се бой! - подкани го градоначалникът.

      Андрей не повярва на доброжелателния тон и се почуди какво да каже. Но после смелостта прочисти гърлото му и той не спести нито думичка за мъжа, решил да задиря жена му. Разказа и за другите набези, които бяха преживели неговите комшии.

     - Дели Андрей си ти за мен, да знаеш! Мисля, че с това прозвище ще те познават и говорят за теб  бъдещите ти внуци! Върви сега и успокой жена си, а на твоя баща прати поздрави от мен!

          Този разказ е написан по действителен случай. Това е история от спомените на татко. Той също я научил от баща си. Всички в Каргона (най-стария квартал на Ямбол) знаеха кои са от рода на Дели Андреите. А аз се гордея и днес с "лудостта" на пра-пра-дядо ми, дръзнал да накаже един турчин за посегателството над неговата жена. И то така, че със смелостта си да събуди възхищение дори в поробителите ни!