Ден трети...

04.07.2010

Ден трети - “Робинзон ленд”.

Това е просто едно отчаяно писание на една самотна и също така отчаяна личност. Не е нужно да четеш това, а ако го прочетеш не е нужно дори да го харесаш, защото пишещия пише единствено и само за себе си и не се нуждае от твоето одобрение.

Няколко позакъснели прозрения, които пишещия сам  осъзна и на практика доказа:

Първо-човек има нужда да имат нужда от него или с други думи ненужния никому човек е доста нещастен индивид. Бездействието води до извършването на дейности, които по принцип избягваме. Такива като – засилена мисловна дейност, безсмислено връщане към миналото, самосъжаление. Човек, взиращ се в няколко бели стени, лишен от каквото и да е предназначение, няма какво друго да прави освен да отдаде ума си на далеч не ползотворни дейности без никакви положителни последствия. В редки случай даденият ненужен индивид успява да постигне известна креативна умствена дейност, но това явление не се забелязва(поне засега) в частния, разглеждан от нас субект - самия пишещ.

Второ - умопомрачителна скука - най-ужасяващият страх. Може би хората на 45,50 години мечтаят за уединението на морския бряг и бездействието по цял ден, но когато си на 20 умираш за литри бира, смеха на приятелите, звукът на леко фалшива китара и така нататък. Все пак времето не чака. А и пишещият мрази да чака (то кой ли обича въобще?).

Трето - САМОТА може да бъде убийствена...

Всъщност понякога горните параграфи са пълна глупост. Понякога просто човек има нужда от самотата и уединението, за да обмисли какво по дяволите прави с живота си. Стига да му стиска да си впрегне шибания си мозък. Защото понякога човек изпитва страх от мислите си, а в празнотата на пуст хотел е изключително трудно да бяга от тях.

Учудващо е как безсмислено и неусетно минават дните. Пропилени, загубени, напълно празни. Мислиш си, че все пак в работата, самотата, уединението, трудът … Че все пак има някаква тъжна романтика, леко горчива, но все пак я има. Искате ли истината-романтика всъщност няма. След време (а времето е разтегливо понятие) всичко става прагматично до болка. Прост механизъм за оцеляване - сутрин ставаш, обличаш се, закусваш, после работиш, обядваш, плаж, после вечеряш, следват няколко тъпи, посредствени и банални сериала и спиш, за да посрещнеш поредния еднообразен и скучен, безсмислен ден. Къде всъщност е романтиката?

Не зная, може би, за да усетиш романтиката трябва да си малко извратен и смахнат. Трудно е да се насладиш на живота, когато си заобиколен с грозота, мизерия и несправедливост. Но все пак е нужно да се чалнеш малко, за да намериш поне малко щастие за сърцето си, все пак и то има права.