- Зърррррр!, мощно иззвъня огромният стар будилник, небрежно разположен на малкото шкафче до леглото. В това легло кротко отмаряха телесата на човек на име Грую Шмулев.

    Сред своите съселяни от малкото и китно село Изтръпленци  Шмулев се славеше,като волна душа, бохем,щедро отдаден на каузата да пилее наследството на своите родители. В младежките си години той искаше да стане или порно актьор или поне герой, достоен да спаси света от някой природен катаклизъм. Но тъй като за първото се искаше повече ум, отколкото той имаше, а за второто смелост реши накрая да стане депутат.

          - Зъъъъър-р-р! вече се канеше да притихне будилникът,когато изпод завивките, грухтейки се размърда Грую. Протегна джоланоподобната си ръка и с отработен жест запрати будилника в стената, който се разпиля със своите болчета из цялата стая

       В този ден Грую освен с махморлук и съмнения за трипер след последната оргия се събуди и с още едно тъй натрапчиво и нетипично за неговата природа чувство.

Това чувство той нарече с името идея. За пръв път той усети какво е неговото призвание и започна разпалено да говори на тишината в стаята:

             -Ами да бе! Къде съм бил до сега! Бря! Амчи аз съм бил идеален за депутат бре!, Лентяй ли съм!- Лентяй съм!, Подкупен ли съм!- Подкупен съм! ,Глупав ли съм! – Е,ако се наложи ще се жертвам! Че на всичкото отгоре ще си сбъдна и мечтата за порно индустрията, защото политиката е тъкмо това!

         Рече тъй изтръпленският ерген,след което  нахлузи панталон и риза,изми се и с бодра крачка се запъти да обядва  в местната кръчма „При Печенката”,като там се надяваше да срещне своите приятели кметът на селото Подкупчиев и игуменът на едноименния манастир отца Въртогъзия,на които да сподели прозрението си. Така той излезе на тротоара, сложи ръце в джобовете си и докато си ходеше си заподсвирка една добре позната ръченица,чута предната вечер в механата. На крилете на мислите и нежно огряван от пролетното слънце нехранимайкото бавно прекрачи прага на малката кръчма.

      Както и очакваше в кръчмата завари своите приятели,като към тях беше се присъединил и вече пенсионираният директор на някогашното школо Учинайков.

Шмулев се зарадва да ги види и още от вратата шумно поздрави:

                   - Здравейте,дружинаа!

                   -  Оооо, Шмулев. Кой вятър те зашмули насам? Забрави ни ти нас,ей,магаре такова!,весело подзе кметът.

       Грую величествено се настани при своите приятели и заръча специалитетът на заведението- шкембе чорба,наричана от местните зевзеци бульон дьо корем и халба студена бира,след това взе отривисто думата:

                 - Момчета! Тази сутрин освен със стомашни киселини и позиви за повръщане се събудих и с една идея! Накратко тъй де реших да се кандидатирам за депутат на идващите избори.! И аз съм мързелив и аз съм некадърен с какво съм по-малко от онези мишоци там!

Последва бурен смях, което леко нарани Шмулевото честолюбие и той продължи:

             - На какво се хилите бре серсеми недни!Ама ха!Виж ги ти тях!

Настъпи тишина и в мозъците на всеки един от приятелите му се роди по един пъклен план как да извлекат изгода от бъдещото му депутатствуване.

 Подкупчиев си мислеше:

               - Тоя туч не е лошо да стане депутат! Прост е като зелена супа! Ще въртим далавери и хем ще ме и прикрива!

Въртогъзий пък се замисли:

               - Не е зле да стане депутат,ще снабдява манастира с пари и ще прикрива мръсотиите, които вършим с останалите монаси!

Бившият учител също кроеше свои планове:

               - Охоо, тъкмо ще наредя щерката в някое министерство,че и тя да види бял ден!

Изведнъж в настъпилата тишина се вклини гласът на Подкупчиев,но вече коренно променен,придобил онази мазна и угодническа нотка,така типична за всеки службогонец.:

               - Амии то хубаво е да кандидатстваш,ама трябва да ти изберем най-добрата за теб партия, която да пасва на твоите нагласи.!

Вдъхновеният Шмулев грабна от ръцете на учителя вестника и почна да го разгръща. Така минаха няколко секунди  напрегната тишина,след което Грую избухна:

                - Ами дааааааа! Намерих я бре,мушмуроци! Ето тук ще се запиша в Коалиция за успешното развитие на евро ценностите,носеща абревиатурата КУРЕЦ.! Това е то,избрано е! Хайде наздраве за бъдещия депутат!

         На следващия ден рано сутринта Грую пътуваше към столичния град,за да се срещне с лидера на партията Серьожка Отцепродавцев. Докато пътуваше в раздрънкания рейс на ум си прехвърляше какво ще каже на Серьожката. Мислеше как той ще реагира и веднага ще го похвали.

        Под сладката омара на мислите дори не усещаше дискомфорта от пътуването с прекомерно старото возило.

Някъде към обяд най сетне се намери в прегръдката на големия град,за който всички мечтаеха,където животът бе песен.

Слезе от автобуса ,разкърши се и с пълни гърди вдиша от порочния въздух на града, усещайки началото на нещо ново. Пред него широко се отваряше вратата на един нов и странен свят.

Първият човек, когото срещна беше някакъв стар джентълмен,когото наивно си позволи да попита:

              - Абре дедо, дека е тая бре,паритята КУРЕЦ?

Възрастният господин го погледна учудено и с присвити от злоба и погнуса устни изсъска:

              - Още един миризлив селяк,който трови пейзажа на прекрасния ни град! Ти знаеш ли с кого говориш бе! Аз съм изтъкнатият професор филолог Фльонгов,а ти ти си позволяваш да ме питаш за някаква си глупава партия! Довиждане!

Нафуканият старец не притесни нито за миг нашия герой и той продължи да разпитва хората.

Най накрая в пет следобед,уморен и гладен Шмулев се намери през партийната централа,на която с красиви позлатени букви бе изписана абревиатурата на партията. Прекрачи прага и веднага бе посрещнат от секретарка,последен писък на пластичната хирургия с думите:

                     - Какво желаете,господине!

                      - Абре момне,дошъл съм чаааак от Изтръплянци! Знаеш го,не може да не го знаеш! Искам да се видя с този бе,Серьожката,шефът ви!

                      - Моля седнете,ще съобщя за вас!

        Изумен от лекотата на градските обноски той седна и зачака в коридора. Не след дълго бе въведен от секретарката в просторен кабинет в чиято среда бе разположено бюро, на което стоеше мъж на видима възраст 45 години с начеващо оплешивяване и очила,сложени на края на носа. Това бе лидерът Серьожка Отцепродавцев,който пръв поде разговора:

                           - Вие по какъв въпрос,гражданино!

   Шмулев не изчака втора покана и веднага заплямпа:

                          - Виж бе, юнак! Чувам аз такова,че избори се начеват,а вий си търсите депутате! Аз сакам да стана депутатин. Да работя и аз малко за джоба си.!

Серьожа побърза да го прекъсне и подзе с кадифения си глас:

                        - Господине! Похвално е,че желаете да се посветите на народното дело. Харесвате ми! Във вас има хъс,което е много важно,нооо върху вас трябва да се работи! Затова първо ще ви запишем в партийните курсове по водене на дебат и обноски! После що за име е Грую,ние драги приятелю държим на европейските ценности,затова от днес на сетне си вече господин Грю Шмулц.

                         -Тъй, тъй, прав си, прав си! , отвърна изтръплянецът и с охота се зае да влезе в новото си амплоа.

Не мина и месец,когато от изтръплянецът Грую нямаше ни следа. За цялото това време бе усвоил тънкостите на воденето на дебати,всички обноски,дори пороците на големия град.

       Лидерът Отцепродавцев нямаше думи да изрази възхищението си от своя питомец.

Неусетно дойде и месец септември,чийто есенен полъх донесе и първите предизборни срещи. Съдбата определи Грую да посети родното Изтръпленци,срещата в което бе уговорена за късно вечерта и то в познатото заведение „При Печенката”.

Така в седем без десет пред кръчмата от чисто новата си кола се измъкна новоизлюпеният господин Грю,а вътре трепетно го чакаха игуменът,кметът и старият учител. По стара традиция кметът го поздрави с :

                - Оооооо,Шмулев! Кой вятър те зашмули насам?

Последва тишина,след която контето Грю с мазно зализания перчем и лакираните нокти подзе:

               - Бонсуаааар,господаа! За вас съм вече достопочтения мистър Грю Шмулц,благодаряя! Така говореше и си вярваше сам на себе си довчерашния изтръплянец.

И на тримата му събеседници се прокрадна една и съща мисъл,която в думи би била облечена така:

               - Този сопол забрави от къде е тръгнал,трябва да го приземим с шутове от неговата пясъчна кула!

Спогледаха се ,намигвайки си,което бе знак,че трябва да се действа..

                 - Мистър Грю!,подзе палавия игумен. Нека на по чаша вино да обсъдим вашата политическа платформа.

                 - За моите сетива това би било височайша наслада!,отвърна Грую.

                  - Вино за господин депутата!,заръча игуменът,а кметът се зае да донесе таблата с чашите, като предвидливо в депутатската пусна силно преспивателно. Последва наздравица и пресушиха чашите. Тогава Грю отново започна да говори, но вече се чувстваше, като в просъница и в един момент се строполи на земята,губейки съзнание..

        След това физически мощният Учинайков го завлече към манастирските порти.

Какво се случило след това историята гузно мълчи,но на сутринта Мистър Грю се събуди чисто гол в мрачна монашеска килия, а от болките в областта под кръста разбра, че е станал жертва на народната любов и вече нямаше приятели…….