Дерайлиране в изкрейзването
Някаква сащска даскалица я уволнили по спешност. Не се разбирала с децата, не навлизала в крехкия им свят.
Правила проверка в час и, когато извикала името на някакво, то отговорило с „Мяу“. А тая не му обърнала внимание, само подигравателно рекла: „Бау“…
И онова разплакано отишло при директора…
Детето, разбирате ли – се изживявало като коте. Искало да го признаят за коте. Пък учителката не виждала коте, а само някаква сополива хлапачка, правеща се на интересна…
Проста даскалица – не е наясно, че днес на запад си такъв, какъвто смяташ, че си. Коте, куче, автомобил, мъж, жена, тройка в едно лице, извънземен…
И никой няма право да ти отнема вярванията!
Макар че някак си не е логично в училище за деца да има котки. Мястото на котките е навън. Но не и на общественото място. Отделно, че не е прегледано за бълхи и паразити…
Естествено, днес западнякът може да е каквото си ще. Дори нормален човек. Само се чудя – а този нормален влиза ли в огромния списък на разрешените сбърканявщини?
И отделно. На хората налагат повсеместно изкрейзване. Дерайлиране от релсите на нормалността. Та даже нещо да стане – ами… Обичайно – ненормалник е изчезнал от света.
Нормалните си имат свое място в него. В банките, във властта, в армията…
И децата им не учат в подобни училища. Ходят в специални, частни, където не се допускат ни котки и кучета, нито вярващи в кретенизми и натрапвани психясвания…
© Георги Коновски All rights reserved.
