Jun 20, 2022, 11:16 PM

Детство 

  Prose » Narratives
868 1 2
3 min reading
Откакто се помня, нещо все ме тегли към водата. Да, зодия Риби съм, но при мен е прекалено...
Лято е. Тумба дечурлига сме на селските рибарници. Това бяха наредени едно след друго езерца, зарибени с шарани. Намираха се далече в полето, покрай пътя за Самоков, а от другата страна на шосето извива коритото на р. Джерман. Край тях имаше малка кръчма, около която постоянно се носеше миризма на пържена риба.
Сега там няма нищо. Само теренът все още напомня за някогашните гъолове...
Събрали сме се да ловим риба. Водата е изпусната в полето (за почистване на дъното от тинята) през циментови тръби, положени в земята между всеки два съседни рибарника. След последния продължава да се излива в широка вада, която служи за поливане на градините далече, далече... Тази тръба е не повече от шейсет сантиметра широка и около четири метра дълга, пълна догоре с вода, защото е в най-ниската част на дъното, на последния рибарник. Рибата естествено се е натикала в нея и в двата вира - отпред и отзад. Риба мн ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Тенджов All rights reserved.

The work is a contestant:

Детски разказ »

10 place

Random works
: ??:??