Ако будното й съзнание гаснеше бързо както цигарата й в пепелника, вечерите й щяха да бъдат далеч по-спокойни. По-спокойни физически, по-спокойни душевно.
Вечер след вечер за нейното настроение се грижеха различни мъже. Без много приказки ги посрещаше, с още по-малко ги изпращаше. Не беше от приказливите. Искаше всичко да приключи както е и започнало – с поглед, нашепващ желания, с усмивка, гледаща похотливо. Имитират любов за час-два и дори не ги оставя през нощта. Не се чувстваше сигурна, не се чувстваше спокойна, когато те бяха около нея. Както казах, те се грижеха само за нейното настроение, защото те не можеха да й осигурят друг вид грижа. Беше прекалено горда, за да признае, че друг може да се грижи за нея по-добре, от колкото тя сама може да се грижи за себе си. А те за нея бяха само играчки. Като куклите на разглезеното момиченце, които тя подхвърляше и зарязваше в момента, когато й омръзнеха, когато получеше нужното си. А тя силно вярваше, че удовлетворението убива желанието. ...