Дим
Ранен следобед е. Стоя на терасата и нервно пуша. През това време пооправям набързо и цветята си. Сухи са. Почти съм ги забравила между сутрешните тичания от едно училище в друго, та дори и забележките, че вечно закъснявам, вече не ми правят впечатление.
Имах невероятен ден. Чувствах се като птица, а в същност ме бяха смачкали като стара банкнота.
Досега никой не беше ме предавал и продавал, както онзи... хамстер (така от време на време наричам любимият си).
Не ми е тъжно. Просто е нормално. Досега всички са се отнасяли така. Нямаше да е честно, ако той постъпеше по друг начин.
Рисувам по прозорците. Правя си слънца. Липсват ми. Искам да стопят и най- отдалеченото и най-злобното сърце и душа...
Такава съм си. Правят ми злини, а аз измислям цветя и усмивки.
Мисля си, че ще разкъсам човека, който ме е наранил, но всъщност му подавам ръка.
Различна съм. Не харесват добротата в мен, безкрайността, чувството ми на хумор, самоиронията ми, откровеността.
Не ме е страх от предателства. Боли ме е от тишината и пустота , останали след всяко случване на лудостта.
Искам да си измисля приятел. Да му подаря добрина и вяра. И той като мен да се усмихва на враговете и да ги държи наблизо. До сърцето си. Да го науча на уважение и приятелство.
Не ме е страх от предателства.
Ще ми е скучно на самотен остров с приятели. Нужен ми е враг, за да оцелея. Накрая... ще направим мост към други светове на изневери и страст.
Не ме е страх от предателства, тишина и самота.
Имам време. Още много време за приятели-предатели.
Не искам да чувствам със сърцето, може и с ума... Искам да съм нова мисъл с друго желание. Не ми се лута в отчаяние, че предателят ми няма да се върне.
Не искам да се преродя в дим сама. Ще ми е нужен комин, за да отключа врата към небето.
© Яна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Интересна самооценка на лирическата. Комин и дим - ръка за ръка.
-
Яна, ще се присъединя към останалите - харесах! Може би защото се познах донякъде...
Поздравления! -
Плашиш ме с добротата си!Не искам да съм добър- ставам уязвим !
Колкото по-близък е, толкова по-голямо е предателството!
Разсмя ме - "...онзи...хамстер..." !!! -
,,Нужен ми е враг, за да оцелея.''
Много силни думи, Яна! Но след оцеляването, човек разбира колко е силен!
...и все пак ти пожелавам повече и верни приятели! -
Ти вече намери ключа за нашите сърца, Яни! Поздравление за сътвореното!Барона
-
Хубаво
-
Много истинско.Спомних си за народната поговорка "По-добре чуждо куче да те лае, отколкото твоето да те ухапе". Поздрави и от мен! Дими
-
Врагове , колкото щеш . Правилно, без тях няма да дастем в доброто, защото не бихме го различили ако нямаше зло, което да ни подложи на изпитания.
Знам, че ме смяташ за луда,
в устата ти виждам насмешлив въпрос.
Всеки има си Юда,
макар че не е Христос.
Какво, чеме гледат спреструвка
или ме предават с целувка,
не се обвързвам с омраза и страх.
Аз съм добра, не приличам на тях.
Така е, миличка, нас, различните, непрекъснато ни нараняват. А вместо омраза ние пак им подаваме въка когато са в нужда. Поздрави. -
Разбирам те, Яна и ти Благодаря за откровението! Сърдечни поздрави!
-
Създай си го! Врагове поне лесно се създават, за разлика от приятели...
-
И аз искам...!
А разказът ти ми идва точно навреме!
Благодаря ти!!! -
Прекрасно!!!
-
..."Имам време. Още много време за приятели-предатели."
Знаеш ли, твърде много позиции за размисъл открих. Благодаря! -
И на мен ми хареса!!!
Поздрави!!! -
Всеки дим си има комин, камина и къща..
-
Поздрав за смелостта на тази изповед, както и за чудесния начин, по който е поднесена. Като че ли, странните птици тук сме много.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
