Sep 17, 2009, 11:50 PM

Дим 

  Prose » Others
1236 0 16
2 мин reading

Ранен следобед е. Стоя на терасата и нервно пуша. През това време пооправям набързо и цветята си. Сухи са. Почти съм ги забравила между сутрешните тичания от едно училище в друго, та дори и забележките, че вечно закъснявам, вече не ми правят впечатление.

Имах невероятен ден. Чувствах се като птица, а в същност ме бяха смачкали като стара банкнота.

Досега никой не беше ме предавал и продавал, както онзи... хамстер (така от време на време наричам любимият си).

Не ми е тъжно. Просто е нормално. Досега всички са се отнасяли така. Нямаше да е честно, ако той постъпеше по друг начин.

Рисувам по прозорците. Правя си слънца. Липсват ми. Искам да стопят и най- отдалеченото и най-злобното сърце и душа...

Такава съм си. Правят ми злини, а аз измислям цветя и усмивки.

Мисля си, че ще разкъсам човека, който ме е наранил, но всъщност му подавам ръка.  

Различна съм. Не харесват добротата в мен, безкрайността, чувството ми на хумор, самоиронията ми, откровеността.

Не ме е страх от предателства. Боли ме е от тишината и пустота , останали след всяко случване на лудостта.

Искам да си измисля приятел. Да му подаря добрина и вяра. И той като мен да се усмихва на враговете и да ги държи наблизо. До сърцето си. Да го науча на уважение и приятелство.

Не ме е страх от предателства.

Ще ми е скучно на самотен остров с приятели. Нужен ми е враг, за да оцелея. Накрая... ще направим мост към други светове на изневери и страст.

Не ме е страх от предателства, тишина и самота.

Имам време. Още много време за приятели-предатели.

Не искам да чувствам със сърцето, може и с ума... Искам да съм нова мисъл с друго желание. Не ми се лута в отчаяние, че предателят ми няма да се върне.

Не искам да се преродя в дим сама. Ще ми е нужен комин, за да отключа врата към небето.

 

 

 

 

© Яна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Интересна самооценка на лирическата. Комин и дим - ръка за ръка.
  • Яна, ще се присъединя към останалите - харесах! Може би защото се познах донякъде...
    Поздравления!
  • Плашиш ме с добротата си!Не искам да съм добър- ставам уязвим !
    Колкото по-близък е, толкова по-голямо е предателството!
    Разсмя ме - "...онзи...хамстер..." !!!
  • ,,Нужен ми е враг, за да оцелея.''

    Много силни думи, Яна! Но след оцеляването, човек разбира колко е силен!
    ...и все пак ти пожелавам повече и верни приятели!
  • Ти вече намери ключа за нашите сърца, Яни! Поздравление за сътвореното!Барона
  • Хубаво
  • Много истинско.Спомних си за народната поговорка "По-добре чуждо куче да те лае, отколкото твоето да те ухапе". Поздрави и от мен! Дими
  • Врагове , колкото щеш . Правилно, без тях няма да дастем в доброто, защото не бихме го различили ако нямаше зло, което да ни подложи на изпитания.
    Знам, че ме смяташ за луда,
    в устата ти виждам насмешлив въпрос.
    Всеки има си Юда,
    макар че не е Христос.

    Какво, чеме гледат спреструвка
    или ме предават с целувка,
    не се обвързвам с омраза и страх.
    Аз съм добра, не приличам на тях.

    Така е, миличка, нас, различните, непрекъснато ни нараняват. А вместо омраза ние пак им подаваме въка когато са в нужда. Поздрави.
  • Разбирам те, Яна и ти Благодаря за откровението! Сърдечни поздрави!
  • Създай си го! Врагове поне лесно се създават, за разлика от приятели...
  • И аз искам...!
    А разказът ти ми идва точно навреме!
    Благодаря ти!!!
  • Прекрасно!!!
  • ..."Имам време. Още много време за приятели-предатели."

    Знаеш ли, твърде много позиции за размисъл открих. Благодаря!
  • И на мен ми хареса!!!
    Поздрави!!!
  • Всеки дим си има комин, камина и къща..
  • Поздрав за смелостта на тази изповед, както и за чудесния начин, по който е поднесена. Като че ли, странните птици тук сме много.
Random works
: ??:??