Дим
Ранен следобед е. Стоя на терасата и нервно пуша. През това време пооправям набързо и цветята си. Сухи са. Почти съм ги забравила между сутрешните тичания от едно училище в друго, та дори и забележките, че вечно закъснявам, вече не ми правят впечатление.
Имах невероятен ден. Чувствах се като птица, а в същност ме бяха смачкали като стара банкнота.
Досега никой не беше ме предавал и продавал, както онзи... хамстер (така от време на време наричам любимият си).
Не ми е тъжно. Просто е нормално. Досега всички са се отнасяли така. Нямаше да е честно, ако той постъпеше по друг начин.
Рисувам по прозорците. Правя си слънца. Липсват ми. Искам да стопят и най- отдалеченото и най-злобното сърце и душа...
Такава съм си. Правят ми злини, а аз измислям цветя и усмивки.
Мисля си, че ще разкъсам човека, който ме е наранил, но всъщност му подавам ръка.
Различна съм. Не харесват добротата в мен, безкрайността, чувството ми на хумор, самоиронията ми, откровеността.
Не ме е страх от предателства. Боли ме е от тишината и пустота , останали след всяко случване на лудостта.
Искам да си измисля приятел. Да му подаря добрина и вяра. И той като мен да се усмихва на враговете и да ги държи наблизо. До сърцето си. Да го науча на уважение и приятелство.
Не ме е страх от предателства.
Ще ми е скучно на самотен остров с приятели. Нужен ми е враг, за да оцелея. Накрая... ще направим мост към други светове на изневери и страст.
Не ме е страх от предателства, тишина и самота.
Имам време. Още много време за приятели-предатели.
Не искам да чувствам със сърцето, може и с ума... Искам да съм нова мисъл с друго желание. Не ми се лута в отчаяние, че предателят ми няма да се върне.
Не искам да се преродя в дим сама. Ще ми е нужен комин, за да отключа врата към небето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
