Димитровден
Празник е. Димитровден. Край на строителния сезон. Колко ли хора празнуват имен ден, или професионален празник? Не знам. Днес, обаче, нали съм си зевзек, се подготвих за именни дни. Трима са! Всеки забележителен с нещо. Мъже. За всекиго съм подготвила по два огромни ореха, символ на мъжката им сила. Пристига първият. Достолепен мъж, гонещ седемдесетте, крачещ след добре очертан корем. Очите му гледат света през диоптри, а над горната устна се кипрят добре гледани мустаци. Сигурно, през очилата света изглежда добре, защото мустаците крият хубава усмивка. Предлагам му моят дар, с пожелания за здраво име и много радости в леглото... Той ми се усмихва весело и ми казва, че до като жена му прави такива баници, като тази, с която ме черпи, ще има и радости! Пустият му Димитър! :) Ето, че идва и вторият! Леко умалено копие на първия. Понякога ми се струва, че са роднини, но не са. Издебвам го и му предлагам същият дар. Той се е подготвил с куп сладости, но, няма нужда от такъв подарък. Жена му е починала и той така и не я заменил с друга. Явно, голяма е била обичта им. А, Митко се зарадва, че и аз, като нея, го наричам Мите. Очаквам третият именник, но... той е младо момче и кой знае как ще си го отпразнува и с кого. Все пак съм му пожелала мислено само хубави неща. Ако не днес, утре, на патерица, ще го поздравя реално. Та... На такъв ден не само се яде и пие. Пожеланията се сбъдват! Честит празник именници и строители! Бъдете живи, здрави и щастливи!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
