May 3, 2013, 10:44 AM

Джерман 

  Prose » Narratives
5.0 / 6
928 0 7
17 min reading
ДЖЕРМАН
Отгледаха го в една срамежлива къщурка, която се беше сраснала с планината, наполовина гушната между дърветата, наполовина ококорена към шосето, което криволичеше току пред нея. Очите му биваха ту жалнозелени като листата на околните клони, ту острозелени като очите на разярена дива котка. Те можеха да вдъхновяват, когато се усмихнат и да покоряват, когато се ядосат. Това момче на пръв поглед растеше като другите деца, но и не съвсем. Всяко негово движение беше белязано от някакъв вътрешен взрив и той вършеше всичко с необикновена бързина. Катереше се по дърветата с лекотата на пъргава катерица и със същата лекота подскачаше от клона на едно дърво върху клона на съседното, скачаше и се свличаше като лавина върху старата шума. Приземеше ли се на пътя, поотупваше се от полепналите клечки и кафяви листа, качваше се на въображаемия си мотоциклет, припалваше го с единия си крак, после го яхваше, форсираше го като онагледяваше с ръка и го озвучаваше невероятно мощно за детския си гла ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Random works
  • Path of coexistence Edge of a razor blade An impossible journey The blood drop is split in two to ex...
  • It was a cold winter's evening. I was coming home, the streets were empty and I was hearing dogs bar...
  • The space station April, a mismatched shape of metal cubes and spheres strung together, orbited the ...

More works »