Джинът от бутилката
Главата на бай Киро беше вече на милиард парчета и все още го цепеше. Ех, да имаше…
Ама няма…
Изпил беше кофа вода, източи две, а нямаше какво да залее в празния резервоар. Да, де – вода бол, кладенецът леден, чешмата тече, обаче… Махмурлук с вода само не се оправя.
Но за лекарството при чичо Димо в кафенето трябваха пари. Отдавна беше прескочил лимита на вересиите. Вярно – кръчмарят му предложи да нацепи дърва срещу половината задължения, обаче… Хем евтинко му се виждаше толкова труд срещу вересиите, хем… Абе, мързеше го…
Излезе от килнатата дървена полубарака, която наричаше тоалетна. Макар че ония, дето преди години правеха преброяване я записаха просто „нещо от гнили дъски“.
И се спъна…
Бутилка!
Зяпна, а пустинята в устата му се напои от въжделена влага.
Бутилка, бе…
Отвори я със замах – опитът си каза думата. Вътре празно… Освен сив дим, възнасящ се към небето…
Който се оформи като нещо човешко – в шалвари, елек, с дълга брада…
- Квой туй? – неволно се запита гласно бай Киро…
Съществото – или каквото там – отвори уста:
- Аз съм джин…
Бай Киро само веднъж беше пил джин – в началото голяма гадост, после нормална ичкия, затова не повярва:
- Стига, бе… Ти не се пиеш…
- Аз съм дух. Джин! Живея по бутилките. И дарявам с изпълнение на желания тези, които ме освободят…
Бай Киро се опита да асимилира, една мисъл се пооформи между остатъчните мозъчни клетки и се пръкна в глас:
- Демек – ако поискам нещо…
- Да! – прекъсна го джинът – Но внимавай с избора, имаш само три желания…
Какво да внимава – бай Киро си знаеше:
- Дай по една голяма… И за теб, че не обичам да пия сам…
Бум! На пожълтялата трева пред кенефа – често бай Киро не стигаше до дупката вътре – се появиха две ръбести чаши с леко мътна течност. Бай Киро благоговейно вдигна едната, изчака джинът да вземе другата, чукна се – дори повръщащ, той спазваше ритуалите, вдигна я и рече:
- Бог доброто, на мен с килото…
Гаврътна я…
Изчака, изтри внезапно рукналата пот, погледна джина, който бавно смучеше от чашата…
- Хайде, бе човеко… Да нямаме цял ден? Кво там рече за желания?
Джинът тръсна глава, избърса овлажнелите очи и прошепна:
- Имаш още две желания…
- Тогава – дай по още една…
Процедурата се повтори – две чаши, чукане, гаврът… Джинът свали чалмата и тръсна брада:
- Ухааа…
А бай Киро не обичаше да си губи времето. Погледна го и рече:
- Хайде да потретим – за късмет…
След която чашка легна н тревата да си почине. А джинът влезе в бутилката. Чуваше се как се върти вътре, нещо мебели май разместваше.
После излетя, надвеси се над изпружения в блаженство бай Киро, смушка го и каза умолително:
- От мен да мине – поръчай си още три желания…
Все още има неправилен блог - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
