- Ей, тъпанар! Имам деца вкъщи, които ме чакат. Това са просто ябълки. Избирай по-бързо. Нямам цял ден. – крещеше възрастната жена.
Не съм сигурна кое повече ме озадачи – факта колко груб език използваше даденият индивид, факта, че беше жена или факта, че забързаният и напрегнат начин на живот, състоянието на държавата, ниските заплати и пенсии, липсата на истинска защита на народа са докарали една красива жена до състояние на яд и избухливост, че да се развика по този начин на един с нищо виновния млад мъж.
***
Беше неделя сутрин.
Разхождах се из пазара, за да купя продукти за седмицата, нещо за готвене, може би портокалов сок, може би стрък магданоз. Поглеждайки в бележката ми, на която грубо бях нахвърлила какви неща са необходими да закупя, един мъж грубо ме бутна и продължи забързано по пътя си, дори без да се извини или обърне. Въздъхнах, направих възмутена гримаса, помислих си за къде ли бърза толкова, какво го е подтикнало да се държи така, преместих торбата с картофи от едната ...