5 min reading
"- Аз съм седемнайсетгодишна и побъркана - рече тя. - Чичо ми казва, че двете неща винаги вървели заедно. Когато хората те попитат на колко си години - казва ми той. - винаги отговаряй, че си седемнайсетгодишна и побъркана."
"451 по Фаренхайт" на Рей Бредбъри
Той греши! Реших – не е прав! Теоретически, практически и статистически – греши! Не е възможно да си на седемнайсет и побъркан, защото… абе аз така казвам, значи е вярно. Не е възможно – виж мен. Аз съм на седемнайсет и не просто съм побъркана, а цялата сбъркана.
Ттт – време за смях – 1, 10, 52 – насмя ли се? Колко е шест по седем? Не, не знам. Нали ти казах цялата съм сбъркана и ако не беше това картонче, щях и името си да забравя. Как може да съм сбъркана?! Ами лесно – първо се обърках, после се побърках и накрая се сбърках. Лесно е като рецепта за баница със спанак. Но ти…мълчиш. Отново. Ти винаги мълчиш. Аз говоря.
Ден 176 откакто разбрах, че съм луда:
Понякога си мисля, че съм шизофреничка. Всъщност, помисли… та ние всички см ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up