Дневникът на омагьосаната / продължение/

- Обичаш ли ме ? - попитала гугутката своя другар в живота.

- Не знам! - отговорил той. - Не познавам чувство различно от това да мисля само за теб и сърцето ми да бие само за теб. Може би е това, как мислиш?

- Не знам. - отвърнала тя. - И аз не познавам чувство различно от това да те гледам и да потъвам в очите ти от радост, но чух двама човеци да се питат така и аз се замислих.

Нейният нежно отърка гушка в нейната и каза:

- Ще ти открия нещо за човеците. Те често казват думи и неща, които не са изпитали никога.

Те имат думи за всяко чувство и много малко чувства, обикновено егоизъм, алчност, себелюбие и рядко, но понякога, човечност и доброта. Аз ще прекарам живота си с теб докато и последното перо на дните не падне от теб или мен. Те си обещават неща, които никога не изпълняват, защото всеки гледа себе си първо. Аз съм едно с теб, когато летим заедно и каквото и да правим ти си част от мен. Не се съмнявам, не си задавам въпроси. Човеците си казват “обичам те” и това са само думи. В следващия момент забравят и започват да си ровят в телефона. Думите просто преминават през тях, а сърцето им е просто орган. Аз никога няма да те предам. Те се предават непрекъснато. За това са нещастни. За това аз нямам нужда да те питам дали ме обичаш, защото знам, че е така. Ти си сърцето ми! Ти си изгрева и залеза на дните ми!