До Боян

Не мога да повярвам, че ти, точно ти ми казваш да остана спокойна. Ти, който караш сърцето ми да препуска само с един поглед. Ти, който ме поглеждаш и дъхът ми секва. Ти, който караш пулса ми да се забавя и да учестява едновременно.

Кажи ми, как да остана спокойна? Та нали си тръгваш... Пак ще сме заедно, но не по цял ден, както досега.

Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Защото бях свободна. Можех да се измъкна от стаята си през нощта, тайно, и да дойда в твоята. Да те намеря спокойно заспал и да те гледам чак до сутринта. Да слушам спокойното ти дишане чак до сутринта.

Защо те харесах ли? Защото ти искаше мен, а не тялото ми. Защото хареса мен, а не дрехите ми. Защото се чувствах специална до теб.

Не ти пукаше какво ще кажат хората. Знаеше, че и на мен не ми пука. Как да бъда до теб и да ти казвам, че те обичам, когато ръцете ми не са на тила ти, и когато твоите не галят косата ми? Чувствам присъствието ти сякаш си на един дъх разстояние от мен. Мога да усетя топлината на тялото ти. Мога да видя очите ти, вперени в моите.

Обещай ми, че ще пазиш любовта ни като очите си. Не я давай на хората да я съсипят. Съхрани я както само ти можеш. Ще бъдем заедно по нашия начин отново. Обещавам.