6.08.2013 г., 11:49

До Боян

1.3K 0 0
1 мин за четене

Не мога да повярвам, че ти, точно ти ми казваш да остана спокойна. Ти, който караш сърцето ми да препуска само с един поглед. Ти, който ме поглеждаш и дъхът ми секва. Ти, който караш пулса ми да се забавя и да учестява едновременно.

Кажи ми, как да остана спокойна? Та нали си тръгваш... Пак ще сме заедно, но не по цял ден, както досега.

Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Защото бях свободна. Можех да се измъкна от стаята си през нощта, тайно, и да дойда в твоята. Да те намеря спокойно заспал и да те гледам чак до сутринта. Да слушам спокойното ти дишане чак до сутринта.

Защо те харесах ли? Защото ти искаше мен, а не тялото ми. Защото хареса мен, а не дрехите ми. Защото се чувствах специална до теб.

Не ти пукаше какво ще кажат хората. Знаеше, че и на мен не ми пука. Как да бъда до теб и да ти казвам, че те обичам, когато ръцете ми не са на тила ти, и когато твоите не галят косата ми? Чувствам присъствието ти сякаш си на един дъх разстояние от мен. Мога да усетя топлината на тялото ти. Мога да видя очите ти, вперени в моите.

Обещай ми, че ще пазиш любовта ни като очите си. Не я давай на хората да я съсипят. Съхрани я както само ти можеш. Ще бъдем заедно по нашия начин отново. Обещавам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...