Просто едно откровение
Когато за пръв път пуснаха маршрутните таксита, си спомням как една колежка ме покани на гости и за по-бързо се качихме на маршрутка. Много ми хареса. Освен нас двете, в таксито имаше още двама-трима души. Хем комфортно, хем по-евтино, супер. Втория път беше, когато Мая ме покани за ен-ти път на гости, за да се видим с Иванова и да посрещнем заедно рождения ден на Креми.
Питам аз първия ми съпруг, засега де, дали ще ме закара и... той ми отказа. Питам го как ще се оправям аз сама, а той ми обяснява коя маршрутка да взема и къде да сляза. Добре! Заставам и чакам. Сложих си слушалките и слушам една песен, втора, трета. Ни маршрутка, ни... Мисля си: До пет минути не мине ли, такъв номер ще им извъртя аз на всички маршрутки, че свет ще им се извие. Ще си взема едно такси и ме губят завинаги като клиент. Така гадно ще им стане, ама нека им е! Те ти го лети моят номер. Вдигам аз ръка и хоп, спира пред мен. Понеже никой не ми отвори вратата, аз се опитах, но не успях. Д ...