Добра
Утринна мъгла лежеше по мегдана. Селото разтърка очи. Кепенците на дюкяните мигаха полусъбудени от тревожното блеене на овцете. От отвора на кладенеца се поклащаше рошавата, широка глава на бясната каракачанка на дядо Кръстан. Жажда мореше кучката. С грапав език лочеше полепналите по ведрото капчици вода. От оня свят сякаш идеше и не я заболя от камъка, който един сънен хвърли по нея. Кучката лавна, обелила зъби, готова да се отбранява. Белоризите сънливци се завиваха с овча примиреност през глава под пухените завивки. Неудобна им беше болката и, а зъбите ù ги плашеха повече и от вълчите.
Само вдовицата Петровица нехаеше за пухкавите покривала. Безстрашлива бе, с дете в утробата и двугодишно момченце на шията. На голата земя бе научена да спи, откак затрупаха Петър с пръст и камъни. Болка и жажда като кучката бе познала. И сега кучата захапка ù се струваше безобидна, в сравнение с овълчената жал на съселяните ù.
Добра стана мълчешком. Погали по косицата спящото до нея. С треперещи пръсти завърза краищата на черната си кърпа под брадичката и с шарена стомна в ръка, и с тежестта на нероденото се отправи с бавна крачка към кладенеца. За вода бе тръгнала, малкото да умие за празника. Съседката Баба Неда се провикна след нея:
- Мари, булко, дявол лочи водата на кладенеца... Лоша поличба е... Ще полудееш.
- От хората по-големи дяволи има ли, бабо Недо? По празниците един до друг се нанизват като зърна бобец. – усмихна се болно Добра и мина от дясно на разярената каракачанка и я загледа с топли очи. Разсънилите се заклатиха невярващо глави като махала на стенни часовници. Недоумяваха смелостта на вдовицата, дето ни за себе си, ни за детето се боеше.
Кучката утихна по майчински. Смирено се отдръпна от ведрото и сякаш с очи изплака мъката от удара. Добра загреба вода с шепи от ведрото и поднесе ръце към белите зъби на каракачанката. Кучката натопи жадно муцуна в шепите на жената, но доловила познато хрущене на слама под нечии крака, сви опашка и изчезна. Добра си тръгна към разнебитения от бедността дом. Изпратиха я присмехулните очи на разшеталите се за празника. Около отрупаните трапези по мегдана и поляната, се насъбираше селото. Нанизаха се селяните един до друг на хорото, пременени с чисти ризи за веселбата.
Добра, притиснала момченцето в себе си, наблюдаваше отдалече веселящите се. Черно ù бе от кирясалите им вътрешности, тихо като в храм. От гората се зададе самотникът дядо Кръстан, подсвирквайки си налудничаво, играейки с дървена сопа в ръката.
Старецът понечи да се залови за хорото, но грубо го изблъскаха с лакът в корема и той падна на земята. Като с шамар го зашлеви подлия смях на няколко белоризци младоци. Старецът изохка обидено.
- Ей, дъртако, ще объркаш стъпките... Празникът е за младите.
- Па, болен и стар може да съм, ама ми е светличко, чистичко под ризата...
Добра пусна малкото на земята и съжалила старецa, му подаде ръка, от земята го подигна.
- Празник е, когато можеш да споделиш хляба и радостта с близките. На мен остана хлебецa, старче. Има и за тебе. Ела, да го споделим... - каза Добра на стареца.
- Звяр и човек равни приемаш, булче. И вкусен ти е хлябът, дето сърцето ти меси.
Добра сложи чиния с яйца и хлебец на стареца. Пръсна пшенични зърна по земята, а квачката ги закълва жадно. Малкото на Добра припна и отиде доверчиво в скута на белобрадия Кръстан. Усмихнато, заровило пръстчета в бялата брада изрече:
- Мамо, с дъждец ли се полива тревичката по бузите на дядото? Дядо Боже ще полее ли и мойте, та да имам и аз градинка?
- Ще полее, чедо, първо тръните и копривата. Цветята трябва да се заслонят. - каза Кръстан и смигна под вежди на Добра.
Добра избърса напиращата в ъгълчетата на очите си сълза и разнежена от милата гледка каза:
- Дядо Кръстане, как да ти се отблагодаря, че сподели хляба ни, че слънцето доведе на трапезата ни?
- Булче, вземи най-скъпото, което къташ в къщата си и бягай. Така ще ми се отблагодариш, пък и аз на тебе за добрината...
Добра погледна с топлина момченцето в скута на стареца и изрече:
- За тези цветя ли трябва заслон, дядо?
- За тези,чедо... Тръгни, булче, но не се обръщай, дори земята под краката ти да гори...
Добра, пъхнала квачката в една торба и понесла детето, близо до гърдите си, се отправи с тежка стъпка към планината да дири заслон от дъжда, а и да роди...
Дядо Кръстан заигра наново със сопата си. С един удар я заби в рохката пръст, в близост до играещите дяволи на хорото. Загърмя. Рукна дъжд и изми чернилката по вратовете им и изпра ризите им. Поля земята, тревата и хорската греховност.
Петровица чула гърма, се обърна и на камък стана... Като от оня свят дойде каракачанката и близна с благодарност вкаменените ръце на Добра... Някак по майчински...
© Петя Стефанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, esther (Морела Морт)!
-
Прекрасно, както винаги
-
Благодаря,Неделина!
-
Прекрасна ! Грабна ме от първият ред !
-
Николай,аз винаги опитвам да прочета нечие произведение през сърцето си,така и пиша коментарите. Дори интелектуално да не съм чак толкова пораснала,пиша от сърце...Това е моят курс
Благодаря за думите, стоплят! -
Петя, специален поздрав за богатството на образите, които създаваш! Май трябва да ходя на спецкурс при Галена, за да мога да ти напиша поне един коментар, като нейните
-
Селвихан, сърдечно благодаря,че не ме забравяш!
-
Здравей, отново Пете - ти не спирай да пишеш, а аз ще съм тук да чета.Целувам златните ти ръце.
-
Букетче от любимите ми цветя поставям на масата,заедно с Добра за вас приятели!
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.142711.html" target="_blank"><img src="http://s17.rimg.info/74ec519a781cc9da3b5710956749968e.gif" border="0" /></a> -
Върнах се! Тук при теб е топло и уютно, Петя! Благодаря ти за хубавите разкази и мислите, които пораждат в мен, сладкодумнице!
-
Алена,така бягам от лицемерно-просташкия свят на повечето от хората...
-
Много ми харесва как пишеш. Както се казва:"Златни ти уста.." Толкова увлекателно и леко разказваш. Поздравления, мило момиче. -
Галена,коментарите ти означават много за мен!Благодаря ти!
-
Поредният атрактивен, жив и увлекателен разказ! Като съживен от дълбоките недра на народната памет, където живеят вечностите!Отстояваш морал и етика в човешките взаимоотношения на базата на една златна традиция, отдалечаването от която вещае трагедии. Много интересни персонажи, умело водене на повествуванието, интересни обрати в поведението и съдбите на героите...Много ми хареса! Поздравления!
-
lubitel (Любител ),радвам се,че прочете!
-
"- Звяр и човек равни приемаш, булче. И вкусен ти е хлябът, дето сърцето ти меси..."! Вълнува...Да помним!
-
Благодаря,Антоан !
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.147043.html" target="_blank"><img src="http://s18.rimg.info/18f38d3a562e2c9ba5b5a24ca9781f48.gif" border="0" /></a> -
Краси, ще се радвам да наминавашБлагодаря за думите!
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.125370.html" target="_blank"><img src="http://s16.rimg.info/20eac70bae10c97dddee8586f4d0ea9c.gif" border="0" /></a>
-
Винаги,когато ми се дочете нещо хубаво и стойностно,знам къде да го открия..Благодаря ти от сърце за чудесните разкази
-
Francois,Илияна стопляте ме с отзивите си!
-
Много красив изказ и чудесен стил, както винаги. Беше удоволствие за мен да прочета.
-
Ирена,благодаря!
-
Доче,благодаря!
-
Като магия си...Благодаря за удоволствието...
-
Ив,правила съм несполучливи опити за поезия,когато съм била на 15-16 години,но там не съм някак себе си...Бягат ми стихотворните стъпки
-
Има поезия, много поезия в тези твои безсъници - скачай в другия жанр, Пети, време е! Барона
-
Марти и Веси,радвам се,че споделих с вас моят свят
-
Винаги ще се връщам при теб! Много сълзи изплаквам по твоите разкази и все ми трепери сърцето за още! Благодаря ти, Петя, за това, че споделяш с нас прекрасното си слово! Прекланям се!
-
Валентина и Вилдан,благодаря ви!
-
Владееш думите! Поздрав, Петя!
-
Красиво изречено!!!!
-
Дани Ел, Юлия, Ивайло, Миа ,благодаря ,че идвате на моята страничка с отворени обятия към миналото...
В патриархалната добродетелност на българина в миналото може би няма нищо лошо,като се замисля липсата на преголяма свобода е вкарвала в калъп човешкото...
В миналото,в легендите за митични създания и чудновати случки сякаш търся добродетели и човешки прояви,които днес липсват... -
Не съм мислил, че някога ще срещна нови разкази за времена, отминали преди век... Нито характерния стил и светоусещане. Благодаря, че творите талантливо, Петя и всички мъдри откровенци...
-
Много увлекателно разказваш. Много истински пишеш.
Поздравления! -
Петя, има хора, които пишат,базирайки се основно на своя разум, а ти си сред тези, които пишат освен със разум, но и със сърце...Именно затова, ние идваме при теб...с душа да те поздравим...Барона
-
Дими,приятели,с признание ви прегръщам.
Интересно е ,че до 1934 година около местността Светото езеро, е съществувал каменен комплекс,приличащ на жена с деца...Иманяри са го разрушили... -
Петя,
Много си добра. Разказваш прекрасни легенди. Поздрави и от мен!Дими -
Петя,радвам се,че намина
-
Чета те, макар и рядко да пиша!
Но тук не се сдържах...
Браво!!! -
Васко,Светле, думите са си просто думи...Стремя се надниквам отвъд тях,дори да признавам,че понякога ми е трудно...Уча се!
-
Петя, ти си мъдра, добра и владееща до вълшебство силата на думите!
Поздрави за прекрасния разказ! -
Прекрасен разказ,прав е Борето! Сърдечни поздрави
-
Идеята да пресъздам по мой начин легендата се промъкна много отдавна в мислите ми.Малко бавничко и с трудност я реализирах,затова се забавих...
-
Дочаках те, Петенце! Ето, че първото изречение е дошло и се е изляло с толкова мъдрост и сладкодумие, че дори сълзите, които изтръгна от очите ми се усладиха. Бъди и не ни лишавай за толкова време от осезаемото си присъствие.
-
Благодаря!
-
Прекрасна легенда!
Поздрав! -
Маги,благодаря за милите думи! Разказът е по легенда за гостуването на Бог на земята ...
-
трогателно пишеш мила Петя...
в душата ми влизаш с доброта и с вълшебството на словото...
прекрасна по човешки топла идея...прекрасно написано...с обич. -
Случката,която описвам в началото, видях с очите си. Не повярвах как едно разлаяло се улично куче,готово всеки момент да се нахвърли ,се смири по човешки пред едно бебе...
-
Толкова е жив разказът ти! Толкова пленяващ и затрогващ. Каквото и да кажа, ще е малко, затова просто Благодаря!
-
Благодаря ти!
-
Хубави легенди разказваш. Ех, че златоуста разказвачка си!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
