Добре сте дошли на моето представление
Всяка човешка чувствителност е изтъкана от безумна баналност.
Съдбите ви натрапчиво се повтарят.
Само болката ви понася различно.
Само тя ви прави индивидуалисти.
Почерпи ме едно кафе, престори се, че се радваш да ме видиш.
Сключваш блестяща сделка – за стотинки си изтриваш душата.
В моята.
Дълго ще слушам колко несправедлив е животът ти
и как родителите ти нищо не ти били дали.
А жената, на която си бил дал всичко, един ден просто те е зарязала.
Как си незаменим в работата си, а пък вечно не те оценяват.
Все до тебе не стигат медалите. Да, и тази година обраха рано тиквите.
Най-обичам разделите, когато ми стискаш ръката и без да искаш ти се изплъзват баналните фрази: „Радвам се, че те видях. Впрочем, ти как си?”
А, добре съм си аз. Та аз съм просто един тенекиен рицар. Даже не помня в коя приказка живеех. Просто си пестя стотинките за кафето и сама си преглъщам. Горчилката (му).
И аз се радвам, че те видях. Пак заповядай. Винаги имам кафява захар и безплатни билети.
За моето представление.
Твоето всичко.
И нищо.
© Емили All rights reserved.
