Сгуших се на кълбо и леко потънах в съня си. Беше ми блажено и приятно. Имаше лек ветрец, който духаше от отворения прозорец и леката му милувка ми носеше безкрайното удоволствие и задоволство. Усетих как някой ме вдигна и занесе в леглото ми. Отворих сънено очи и с това си изпросих гушване, преди да тупна на леглото и получа нежно „Заспивай!”
Така и направих. Щом се отпуснах отново и Сънчо ме поведе към страната на сънищата, чудно видение се яви пред мен. Убедена съм, че ако после го разкажа на някой, ще ми се смее: Сънят ми беше стая, пълна от горе до долу с ядене. Накъдето и да се обърнех, имаше лакомства и аз не знаех откъде да започна. Най-накрая се изплаших, че ще се събудя, ако не почна да ям и хоп, да отхапя от една тлъста пържола и се събудих потна и задъхана. Адреналинът май ми е дошъл в повече. Намръщих се сама на себе си, че дори хапка не отхапах! Изметнах се на другата страна в леглото, сякаш да избегна невидим виновник за несполуката си. На това му викам мнимо щастлив сън ...