Добротата е най-големият подарък
на дядо ми Васил
Те бяха семейство от квартала - мъжът - дърводелец, а жената - шивачка. Той беше участвал във Втората световна война. Първото им дете се беше родило в началото на седмия месец и го бяха загубили. Бяха трудни, следвоенни години. Но двамата, с общи усилия, успяваха да отглеждат с много грижа и любов двете си дъщери.
В квартала имаше много вдовици и сираци, чиито мъже и бащи бяха загинали на фронта. И които трудно свързваха двата края. Мъжът и жената решиха да зарадват тези деца за Коледа, но така, че никой да не се досети, че "Дядо Коледа" всъщност са те. Вечер, след работа, от остатъците дърво, мъжът изработваше играчки. От парченцата плат, които й оставаха след шиенето на дрехи, жената шиеше дрешки за куклите и палячовците, спално бельо за креватчетата и бебешките люлки и т.н. Така в "несъществуващото си свободно време" двамата изработиха много неща за малки и големи, за момиченца и за момченца.
В Коледната нощ ги разнесоха и оставиха на праговете и на первазите на прозорците. Не се притесняваха, че някой може да ги открадне до сутринта - толкова задружни бяха съседите. Много им се искаше да оставят и по нещо за ядене. Но за съжаление нямаха толкова големи възможности.
На другия ден в целия квартал само за това се говореше! В същност не само за играчките, но и за пакетите с храна, които някой беше оставил. Явно из градчето "върлуваше епидемия от доброта", с която много хора се бяха заразили... Бедните семейства чувстваха подкрепата на общността. И не само на трапезите си нямаше да се притесняват какво ще сложат, но и в сърцата им беше светло и хубаво!...
Природата също се присъедини към празника. Заваля сняг - това беше нейният подарък!...
© Радослава Антонова All rights reserved.
