Никак не му се ставаше на Митко сутринта за детската градина. Много пъти през нощта се събужда и светва нощната лампа. Сънува, че се превръща в дракона, който побеждава безсмъртния воин (герои от играта, с която се събуждаше и заспиваше – толкова много я обичаше, че сякаш живееше в нея).
Майка му закъсняваше за работа и се наложи да го приготви баща му. А той беше строг и никак не понасяше хленчене и мотаене при обличането. Митко влезе в групата сърдит, дори не поздрави госпожата. Децата си играеха. Огледа намусено стаята. Момиченцата се бяха събрали до шкафа с куклите, не им обърна никакво внимание. Мина покрай Жоро и Ванко, които рисуваха и с големи крачки се насочи към Виктор. Блъсна го и дръпна полицейската кола от ръцете му. Детето падна и заплака.
Митко – извика госпожа Иванова – може ли още с пристигането си да разплакваш другарчетата си?! Подай ръка на Вики и му се извини.
„Да не съм бебе, че да се извинявам – помисли си Митко – аз съм непобедим воин.“ Обърна гръб на Виктор и о ...