Jun 1, 2019, 7:53 PM

Докато свят светува 

  Prose » Humoristic
832 4 6
3 мин reading

 

Баба Грешка извади последните мекѝчки от цвъртящото олио, изключи котлона и с наслада пийна от чашката с кафе. Хората вече щъкаха насам-натам, жадуващи да срещнат и нея, и дядо Грешко, и техните внучета Грешчица и Грешунко. На баба слънчицата! Снахата и синът ги създадоха по погрешка. Когато се ожениха, младите демонстративно им заявиха, че принадлежат на ново поколение, с нов начин на мислене. Всичко в новия живот на сина щеше да е строго планирано, грешки от всякакъв род щяха да са изключени! Майка му тогава вдигна кръвно и за малко да направи мусаката точно по рецептата, без да сгреши нито веднъж! Баща му само се усмихна под мустак и по погрешка напълни голямата стъклена чаша вместо с вода, с  ракия. Две години по-късно, девет месеца след поредната грешка на младото семейство, проплакаха внучетата- близнаци. Най-правилната грешка в този сгрешен днешен свят! Синът, омекнал до неузнаваемост, ги кръсти на майка си и баща си...
   - Бабо, защо се смееш?
   - Ами ти, бабиното, защо не се смееш? - отвърна тя на тъмните като греховна нощ седемгодишни очи, помръкнали насреща ѝ. Каква хубавица беше тяхната малка Грешчица! Одрала кожата на баба си!
   - Не се ли радваш? - продължи баба Грешка и разтвори ръце да гушне влязлото момиченце-Нали днес ще ходиш на рождения ден на Марийка от твоя клас?
   - Не знам дали още ме иска! - промърмори унило Грешчица и обяви ръчички около врата ѝ.
   - Че може ли тържество без теб? - помилва я баба ѝ по кокалестото гръбче-На тестовете и изпитите знам, че всички хора ще бягат от теб, но веселба без грешчици не е имало и няма да има! Сядай сега да закусиш, всичко друго ще се нареди, ще видиш!
 Един метален тридесетсантиметров джип се блъсна с трясък в крака на масата и чинията с мекиците весело подскочи. Грешунко влетя след него с дистанционното в ръка и грабна две мекици наведнъж.
 - И аз съм поканен! - измърмори той с пълна уста-Марийка не ме искаше, защото съм ѝ бил омръзнал и ми заяви, че ще покани Греховий от по-горния клас. Да, ама Прошчица се разплака, че ако не отида първо аз, за нея никой не се сеща! На мен ми е по - добре с нея, защото тя се храни само със сладки приказки и нейното парче от тортата накрая си го хапвам аз!
 Очите на баба Грешка преляха от възхита. На дядо си се беше метнал този дребосък! Затова го търсеха всички малки и големи деца от квартала! 
 Входната врата скръцна и се отвори. Дядо Грешко се беше върнал от нощната си смяна.
 Децата скочиха, хванаха големите му, топли ръце и го завлякоха на дивана, където котаракът Грешанчо  му топлеше място от ранни зори. Баба Грешка избърса ръце и сложи на масата, до каните с мляко и кафе, тумбесто шише със сливова.
  - Как мина тази нощ? - попита тя верния си другар и извади доматките от хладилника.
  - Все същото- изпъшка той уморено, бръкна в джоба на якето си и скришом пъхна в ръцете на децата по един шоколад. Секунди по - късно и те, и котаракът и джипът трополяха на горния етаж.
   - До гуша ми дойде! - продължи дядо Грешко ядно и се отпусна на стола до масата-Едни и същи хора, и зъбите си знаем вече! Отдалече им викам, че съм аз и ръце размахвам, да ме разпознаят и да не повтаряме и потретваме, че и подесетваме сблъсъка си. Те, обаче, пак ми налитат със стръв, като невидели! Един казва, че от любов го прави, друг - от омраза, трети искал още да спечели, четвърти нямал какво да губи и решил, че може да ми губи пак времето... Спъват се в мен, падат, лижат рани, оплакват се, ругаят, после преспят с оная курва Забрава и на другия ден пак ми скачат...
   - И все някой друг ни е сложил на техния път... -поклати глава баба Грешка. 
   Дядо Грешко пийна стабилен по размер гълток от сливовицата и стисна в голямата си, силна ръка жилавите пръсти на другарката си. 
 - Моята е ясна-продължи той успокоен. - Сега ще подремна, после ще ударим един белот с комшиите Пропуск, Грях и Опит, а довечера и четиримата сме извънредно на работа. Петък вечер е!
 - И при мен е едно и също! -усмихна се баба Грешка - Сега ще заведа децата на училище, после ще наготвя и видя какво ново в нета, а след обяд съм поканила на кафе  Вина, Прошка и Благодарност. Ще гледаме заедно сериала "Докато свят светува"...

 

© Петя Божилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Боже, има ли го още този сериал? Щом баба Грешка казва значи няма грешка
  • Като мед за грешните ни души си го изсипала Петя.Много ми хареса,поздрав.
  • Докато свят светува нека има такива творби Много ми хареса, Петя!
  • Много мъдрост и много любов има в този приказен текст. Благодаря, Петинка!
  • Браво, Петя!
    Съумяваш да ни държиш вниманието и размислите с тънък философски хумор,макар,че звучи като житейска разходка с детето, което има днес празник, човек разбира, че навиците са "докато свят светува"!
    Поздравления!
  • "Две години по-късно, девет месеца след поредната грешка на младото семейство, проплакаха внучетата - близнаци. Най-правилната грешка в този сгрешен днешен свят!" И аз се нареждам да гледам сериала "Докато свят светува". Поздравления, Петя!
Random works
: ??:??