1.06.2019 г., 19:53

Докато свят светува

1.5K 4 6
3 мин за четене

 

Баба Грешка извади последните мекѝчки от цвъртящото олио, изключи котлона и с наслада пийна от чашката с кафе. Хората вече щъкаха насам-натам, жадуващи да срещнат и нея, и дядо Грешко, и техните внучета Грешчица и Грешунко. На баба слънчицата! Снахата и синът ги създадоха по погрешка. Когато се ожениха, младите демонстративно им заявиха, че принадлежат на ново поколение, с нов начин на мислене. Всичко в новия живот на сина щеше да е строго планирано, грешки от всякакъв род щяха да са изключени! Майка му тогава вдигна кръвно и за малко да направи мусаката точно по рецептата, без да сгреши нито веднъж! Баща му само се усмихна под мустак и по погрешка напълни голямата стъклена чаша вместо с вода, с  ракия. Две години по-късно, девет месеца след поредната грешка на младото семейство, проплакаха внучетата- близнаци. Най-правилната грешка в този сгрешен днешен свят! Синът, омекнал до неузнаваемост, ги кръсти на майка си и баща си...
   - Бабо, защо се смееш?
   - Ами ти, бабиното, защо не се смееш? - отвърна тя на тъмните като греховна нощ седемгодишни очи, помръкнали насреща ѝ. Каква хубавица беше тяхната малка Грешчица! Одрала кожата на баба си!
   - Не се ли радваш? - продължи баба Грешка и разтвори ръце да гушне влязлото момиченце-Нали днес ще ходиш на рождения ден на Марийка от твоя клас?
   - Не знам дали още ме иска! - промърмори унило Грешчица и обяви ръчички около врата ѝ.
   - Че може ли тържество без теб? - помилва я баба ѝ по кокалестото гръбче-На тестовете и изпитите знам, че всички хора ще бягат от теб, но веселба без грешчици не е имало и няма да има! Сядай сега да закусиш, всичко друго ще се нареди, ще видиш!
 Един метален тридесетсантиметров джип се блъсна с трясък в крака на масата и чинията с мекиците весело подскочи. Грешунко влетя след него с дистанционното в ръка и грабна две мекици наведнъж.
 - И аз съм поканен! - измърмори той с пълна уста-Марийка не ме искаше, защото съм ѝ бил омръзнал и ми заяви, че ще покани Греховий от по-горния клас. Да, ама Прошчица се разплака, че ако не отида първо аз, за нея никой не се сеща! На мен ми е по - добре с нея, защото тя се храни само със сладки приказки и нейното парче от тортата накрая си го хапвам аз!
 Очите на баба Грешка преляха от възхита. На дядо си се беше метнал този дребосък! Затова го търсеха всички малки и големи деца от квартала! 
 Входната врата скръцна и се отвори. Дядо Грешко се беше върнал от нощната си смяна.
 Децата скочиха, хванаха големите му, топли ръце и го завлякоха на дивана, където котаракът Грешанчо  му топлеше място от ранни зори. Баба Грешка избърса ръце и сложи на масата, до каните с мляко и кафе, тумбесто шише със сливова.
  - Как мина тази нощ? - попита тя верния си другар и извади доматките от хладилника.
  - Все същото- изпъшка той уморено, бръкна в джоба на якето си и скришом пъхна в ръцете на децата по един шоколад. Секунди по - късно и те, и котаракът и джипът трополяха на горния етаж.
   - До гуша ми дойде! - продължи дядо Грешко ядно и се отпусна на стола до масата-Едни и същи хора, и зъбите си знаем вече! Отдалече им викам, че съм аз и ръце размахвам, да ме разпознаят и да не повтаряме и потретваме, че и подесетваме сблъсъка си. Те, обаче, пак ми налитат със стръв, като невидели! Един казва, че от любов го прави, друг - от омраза, трети искал още да спечели, четвърти нямал какво да губи и решил, че може да ми губи пак времето... Спъват се в мен, падат, лижат рани, оплакват се, ругаят, после преспят с оная курва Забрава и на другия ден пак ми скачат...
   - И все някой друг ни е сложил на техния път... -поклати глава баба Грешка. 
   Дядо Грешко пийна стабилен по размер гълток от сливовицата и стисна в голямата си, силна ръка жилавите пръсти на другарката си. 
 - Моята е ясна-продължи той успокоен. - Сега ще подремна, после ще ударим един белот с комшиите Пропуск, Грях и Опит, а довечера и четиримата сме извънредно на работа. Петък вечер е!
 - И при мен е едно и също! -усмихна се баба Грешка - Сега ще заведа децата на училище, после ще наготвя и видя какво ново в нета, а след обяд съм поканила на кафе  Вина, Прошка и Благодарност. Ще гледаме заедно сериала "Докато свят светува"...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...