Баба Грешка извади последните мекѝчки от цвъртящото олио, изключи котлона и с наслада пийна от чашката с кафе. Хората вече щъкаха насам-натам, жадуващи да срещнат и нея, и дядо Грешко, и техните внучета Грешчица и Грешунко. На баба слънчицата! Снахата и синът ги създадоха по погрешка. Когато се ожениха, младите демонстративно им заявиха, че принадлежат на ново поколение, с нов начин на мислене. Всичко в новия живот на сина щеше да е строго планирано, грешки от всякакъв род щяха да са изключени! Майка му тогава вдигна кръвно и за малко да направи мусаката точно по рецептата, без да сгреши нито веднъж! Баща му само се усмихна под мустак и по погрешка напълни голямата стъклена чаша вместо с вода, с ракия. Две години по-късно, девет месеца след поредната грешка на младото семейство, проплакаха внучетата- близнаци. Най-правилната грешка в този сгрешен днешен свят! Синът, омекнал до неузнаваемост, ги кръсти на майка си и баща си...
- Бабо, защо се смееш?
- Ами ти, бабиното, защо не се смееш? ...