Докога да чакам?
Замислих се - чакам от... 3 месеца. Всъщност, от много по-отдавна, но ако си призная, че това отдавна е... година и половина... ще се сдухам съвсем. Така че няма да си признавам...
И така - чакам.
Какво, кого?
Нещо да се случи.
Преди време чакането придоби конкретен образ...
Едно момче.
Онова, което единствено има способността да надниква в душата ми.
Чакам го. Най-сетне да забрави мъжкото си его, да признае, че вижда мен в сегашната му приятелка, че ме обича, за да спре да чака и той.
Какво, кого?
Същото, което и аз.
Чакам да го намери - същото това, чаканото от него - в моите очи.
В моите недоизречени фрази.
В моите...
Чакам си.
Ще дочакам ли?
Ще се разминем ли?
Всъщност - вече не се ли разминахме?
Въпроси, въпроси...
Писна ми.
Честно.
© Вероника All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да ти кажа някои хора "Вари ги , печи ги , същите си остават " .. в това чакане минава време в което може да имаш хубави моменти , не само с тоя конкретен индивид...
-
Спести си стреса от чакането, излез да се разходиш на свеж въздух, а това дето го чакаш, ще те намери! Поздрав!
-
пак се изкушавам да давам съвети
но - не
а като... худ. стойност
надрасканото е отвратително
разбирам вътрешната ти нужда да го напишеш
но не и да го публикуваш
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
