Днес се чувствам  изключително свежа.Ръцете  ми   са  ледени  ,все  едно са отрязани  къс4ета от  леден  блок.Навън е  прекрасно  слънчево  време .Но  времето несъответства

на онова което усещам никак даже  .С усмивка  вътре в мен   се таи една  надежда един мираж. На върховното недостижимо  блажено  докосване до онова което  те кара да забравиш  всичко и всички глупости  които  те заобикалят.Това което те кара за части от секундата  ,минута,ден или месец  да спреш  потока  от мисли и дествия.

Ти си някъде там,в илюзиорното пространство ,на километри от мен аз усещам уханието от остатъка на твоя  парфюм  около мен.Ухание което кара тялото ми да те

желае .Душата ми копнее да го изпита отново.

А твоята.........................??