Долу, в ниското, при депутатите

     Болно е, когато съзнаваш, че петнайсет години от живота ти отиват в канавката пред сградата на парламента. Цялата общонационалта мръсотия се излива там чрез гласовете на народа. Затова жълтите павета са вечно криви - защото милионите за тяхното поправяне се вливат вътре в сградата, а не извън нея, където им е мястото. Никой не се съмнява, не е в състояние да го докаже, че през последните дванадесет години само от Столичната община са отмъкнати няколко милиарда. Така говорят. 

     Общо взето, парламентът е място за простотия. Там влизат да работят малограмотни люде, без образование, без опит, а когато имат едното или другото - обикновено не стават за нищо. Всеки е внимателно подбран.

     Така да бъде. Волята на българския народ не бива да се пренебрегва - той винаги е обичал кражбата, тънките лайсни, побоищата, лицемерието и подлостта.

     Такъв ни е и парламентът. Неслучайно сградата му стои в нозете на един руски конник.

     До тук всичко наужким е добре. Какво да правим ли?

     Ми нищо.

     Така ще си бъде. До край. Не го ли разбрахте?

     Болно е.

     Е, търпи се. По-болно щеше да е да ни управляват свестни. Щеше да се наложи и ние да станем такива. А подобна реформация Българската православна църква не би могла да понесе. Още по-малко - крадливостта, богохулността и малограмотността на целокупното българско просташко население. Нашата църква е глуповата. И никой не вярва в нея. Но всеки се кълне, защото кой не обича глупостта? Особено когато е изгодно и напълно угодно. 

    Хубаво е, че е болно обществото. По-лесно е да се снишиш, когато не иде вятър, отколкото да видиш, че вятър иде и да не се снишиш. Приклекнал, приличаш съвсем на себе си. Може пък да се появи вятър. Бъди ниско долу. Не подавай глава. Може я Господ, я нещо друго да те порази. И докато те крадат, не вдигай глава. Това е Божа работа. Бъди ниско. Там ти е мястото.

     Дано да пукне по-скоро това общество.. Да се културиса. Иначе как ще съществува организъм, създаден от водорасли без водоем? Как така едни израстват, а други - не? Кое, коя сила дава живот в него ва същества, които иначе дори не биха могли да поникнат?

     Това е територия, където растат извънземни. Всичките са в българското чудо - ракията, виното, бъчвата... Келепира. По принцип - глуповати, едноклетъчни, злонамерени същества, които могат да ти изгризат врата, за са си направят клечка за зъби.

     Да, болно е. Да чистиш зъбите, които те изяждат. Казват, че по време на турското робство е имало данък от башибозуците, че хабят зъбите си, докато ядат от чуждата, открадната, ограбена храна на българите. Днес в учебниците не се говори за турско робство. Надявам се де пропишат за робството на Европейския съюз.

     Нищо, де. Не ме възпримейте сериозно. Инааче ще стане лошо.

     Преди тридесет и две години четиридесет и пет години ни се струваха много в желанинието да заживеем иначе. Те ни стигаха. Дотегнаха.

     Сега, тридесет и две години по-късно, не стигат даже да оправдаем наивността на младостта си. По същия начин, както днес простаците в парламента оправдават себе си с незнание на закона. Сякаш са отишли там да свирят на роял.

     Но идват други петилетки... Слава богу, те ще дойдат без нас.