exuded
537 results
Претака си зелето и отпи от чашата. Неуспешно. Капките се разляха.
Горчиво беше кафето. Винаги беше такова, когато го пиеше до бидона.
Запали цигара. Мокра беше, без дим. Особени аромати цигарите до бидона със зеле придобиват. Кофти мирис. Но пък се напояват с нещо естествено.
Как да запалиш цигара, ...
  65 
На пръв поглед момичето не беше нищо особено. Не се различаваше съществено от останалите девойки на нейната възраст – не носеше очила, имаше добре поддържани зъби, които непрекъснато показваше, малък, но стегнат и изискан бюст, дълги крака и безупречни задни части. Обаче нещо в нея дразнеше погледа. ...
  199  19 
Най-неприятни в света на сънищата са следобедните.
Това изречение има нужда от уточняване. Сънищата нямат свят, освен ако не си го измислиш. А и сънища едва ли има, а само спомен за тях. После споменът изтлява – като самият сън. Значи може да се твърди успешно, че сънищата не съществуват, а вместо т ...
  131  12 
8.
– С еднопосочен билет ли каза? – направи се на ударен Готвача. – Да, права си. Острани сигурно така изглежда. Как не се сетих? Не си дадох сметка, че по това време е трудно да тръгнеш сама. Добре, ето какво ще направим.
Щял да изпрати след час или най-късно два Рязания да я вземе и да я закара. Н ...
  147  12 
7.
Колкото по-ниско падаше, толкова повече се сгъстяваше мъглата – като мляко, което отгоре се пени, а отдолу превира. Това ноемврийско мляко обгърна дивата ябълка и слезе под клоните ѝ, досами косата на Мария. Захладня. Вятърът – доскоро буен и почти яростен, беше утихнал и бялата пелена наоколо ув ...
  111 
5.
Рязания знаеше, че трябва да мълчи в присъствието на Старши. Пътят до ресторанта не беше дълъг, не повече от час пеша, но шофьорът знаеше и друго – Старши не обича високите скорости. Необичайно за човек, който обожава високите жени, високите залози, високите комисиони. И високия стандарт, разбира ...
  104 
4.
Застана пред огледалото. Олюляваше се. Бутилката с отлежало розе държеше в едната си ръка, а с другата непохватно решеше косата си.
– Аз съм красива, нали?
Носеше скъп и разкъсан в долните краища пеньоар, кремав.
– Кажи де? А? Красива ли съм? ...
  97 
3.
Излезе навън, градината беше голяма. Кипарисите бяха вляво, а огромните дървета – вдясно. Тя така и на разбра какви точно бяха наименованията им. Искаше да знае имената на дърветата, да ги нарича. Вярваше, че така ще общуват по-лесно.
– Аз ще ви кажа името си само ако вие ми споделите своето! – з ...
  102 
2.
Момичето искаше да се махне от този свят. Не от баща си, полицая, не от ресторанта, от всички и от всичко искаше да се махне. Някъде на топло, на сигурно. Харесваше ябълката в двора. Там и само там желаеше да отиде след убийството, на което стана свидетел. Да се скрие в клоните ѝ. С разума си не ...
  108 
1.
Закъсня есента, но дойде с гръм и трясък. Морето беше излязло от коритото си и нямаше сила, нито земна, нито небесна, която да го прибере и успокои. На талази превземаше сушата метър по метър, още посред нощ се завихри, не се спря и на сутринта, бушуваше и тресеше земята като подмолен вулкан, сто ...
  154 
Глупаво беше решението на Кольо Бъчвата да не говори. Спокойно можеше да съобщи на следователя името на убиеца и после да си отиде вкъщи и да се напие като хората. Ама не – реши само да пие без да говори. И понеже не можеха да го намерят трезвен, все отлагаха разпита му. Не можело така. По едно врем ...
  148  10 
В човешкия живот няма нищо сложно.
По-сложно е да го разбереш. А защо ли?
Едно дете на улицата хвърля камъни върху вагоните на влака.
Възрастен човек изпуска миризми и мляска връз седалката на влака, храни се с мазна баница. Яде и пърди. Усвоява мазнината.. Доволен е. Но не напълно - липсва му айран ...
  170 
Имам един съсед – особняк и не особено чувствителен към чуждото. Обича да надниква – било в двора, било в душата, било в джоба на ближния. Прави го умишлено и съвсем недружелюбно, за да задоволи някакъв свой вкоренен атавизъм.
Мислил съм върху присвоителния му нагон и винаги съм се опитвал да го раз ...
  160 
Как бързо закапа. Внезапно. Организирано. Сиво беше небето, намръщено, ала тихо. Изведнъж цяла сюрия капки върху зеленото платнище на тревата заиграха. Заподскачаха, защураха се из тревите и настана танц... Забелиха се топчета, град или сугращица заваля, стана нещо страшно. Необичайно. Лудо.
И токът ...
  256  21 
Народът е на власт. Това е дефиницията на демокрацията. У нас най-големите злочинства се вършат по време на демокрация. Когато управлява народът, всичко е позволено. Защото народ няма.
Къде е народът? И какво е? Народът не е власт, когато не е на власт. Търси играта на думите там, в устоите на демок ...
  266  12 
Щял да я смени за нула време. Явор нямаше толкова време, трябваше да бъде на уреченото място в уречения час. Нито секунда по-късно. Слезе, плати на шофьора повече, отколкото трябваше, защото нямаше дребни, и се забърза. Пеша щеше да стигне по-бързо от това нула време. Как може да спука гума тоя нека ...
  215 
За банките или добро – или нищо.
Aut bene aut nihil.
Нали така? Съвременното банково законодателство забранява да се всява смут, особено когато се касае за спестяванията на гражданите. Иначе – наказателно производство, съд, глоби, може и лишаване от свобода. Наказателният кодекс напоследък е щедър о ...
  235 
Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...
  176 
И така – всеки да си знае определението: народът е тулуп, журналистите – мисирки, финансовият министър – портмоне, шефът на парламента е също дефинитивно и интимно определена чрез чувствителната образност на половите си органи. Чуваме от време на време това и онова. Сравненията са хубаво нещо. Епите ...
  323  13 
Да, хайде да тръгваме. Защото ако продължавам така, няма да стане нищо. Спънах се, докато вървях към компютъра. После си забравих запалката. Изпуснах я, докато търсех цигарите. И накрая се наложи да я диря цели две минути, докато си мислех за сюжета на този разказ. Голяма загуба на време. Знаете ли ...
  146 
Всяко припознаване с действителни имена в тези редове е напълно погрешно. Особено с това на автора. Той е малоумник, навалник или нещо такова, престъпно. В затвора е. Споко.
И така, стана време да си въобразяваме реалността, защото тя не съществува по тези земи и географски ширини. Поднасят ни я на ...
  358 
Капитализъм вече не съществува
Това да го знаят тези, дето още роптаят срещу комунистите. Нямат алтернатива, която да посочат като бяло знаме, към което да се стреми уж демократичната, либералната световна общност. Всичко лошо в битието, откакто свят светува, е дело на волята за общност на потреблен ...
  234 
Наблюдаваше обувките. Не тези по витрините, не и онези по рекламите в интернет, те не му говореха нищо.
Свикна да ходи със наведена глава и неусетно, непредизвикано, а може би съвсем подсъзнателно и интуитивно усети, че не иска да вижда нищо друго освен обувките на хората. В метрото, по парковете, н ...
  211  10 
Веднъж я видях много странно облечена – с лек ленен панталон, обувки – по средата между маратонки и модерните днес летни ботуши, блузката беше що-годе прилична, ако изключим копчетата – обли и подути като изкуствени устни, леко провиснали и висящи на конци с различен цвят; очевидно бяха зашивани едн ...
  203  11 
Нещата най-после започнаха да се нареждат – нали знаете лафа, че накрая нещата винаги се нареждат; ако не се наредят, значи това не е краят. Е, при мен краят на несгодите беше дошъл, а с него – и дълго чаканата подредба.
Накратко – влюбен съм в Рая и най-сетне щях да имам възможност да ѝ го докажа н ...
  203 
Странно е това усещане. Необяснимо като сън и реално като живота. Искам да спя, но за да го направя, диря, викам спомени или неща, които никога не са се случили, а само е можело да станат. И тези неща се срещат в битие, съществуващо отвъд разума ми.
Ето я пак тази къща. Подът е пръстен, има няколко ...
  184 
Когато заразната болест Корона пристигна в България, властите бяха готови. Както бяха готови преди за борба с Ебола – друг враг на отечеството. Но преди шест лета.
Всички болници и поликлиники, всички медико-диагностично-консултативни центрове за активно лечение бяха на крак; психиатричните кабинети ...
  204 
Пиша ви по този повод.
Поводи, ако питате мен – колкото щеш, но моят е специален. Сега, дето има една дума – всеки намира повод да пише, да се оплаква, да нервничи, да натрапи своята безсъвестност върху съвестта на другите. Това ни е характерно. Андрешковци сме, хитреци. Европейски шопи.
Е, при мен ...
  291  10 
Нищо особено, впрочем. Пеят птички. Винаги се чудеше какви са. Онези, които свиваха гнезда под покрива – лястовици или чучулиги бяха?
Тъжно му ставаше, когато сутрин, докато премиташе двора, виждаше как недоизлюпените се умрели върху плочника – едва отворили човчици. Е кой ли вещер пък там ще ги е н ...
  425 
Гледах я как си отива.
Не плачеше. Тя не го правеше никога. Просто подсмърчаше. И сега така я виждах – как държи с лявата си ръка кърпичката и я пъха в носа си. Готин навик.
Прозорецът беше мръсен. А исках да видя всеки детайл. Това беше раздяла. Може пък да е последната. Изтрих с опакото на ръката ...
  492 
Показа ми я. Хубава кутия. Имаше и етикетче.
– Годна ли е? – попитах.
– Не.
Отвори я. Миришеше хубаво. Консерва като консерва.
– Нападай! ...
  337 
Ето го!
Едно хвърчило време. Детето тичаше след него. Изпусна връвта, но се надяваше да се върне без нея. Вятърът надуваше хартиените листи, те се отдалечаваха – различни под блясъка на слънцето, крехките летви се разместваха в необузданите пориви на небесната стихия.
Детето сложи ръка над очите си: ...
  343 
Най-хубаво е да те събуждат гугутки. Гукат. Гу-гу-гуу. И го повтарят. Не е като бухал. Не като славей. Нито чучулига. Часовник е.
Яд го беше, че сега не го изпращаха. Мълчаха.
Вървеше и си мислеше за това, докато умуваше как може да се прехвърлят менителници и записи на заповед с един обикновен, а з ...
  627 
Ето така ще се справя.
Лявата ръка си е отишла, дясната – още не. Повдигам я. Сега моливът. Близо е. Треперя. Доближавам го. Само да го докосна, да го подхвана, на сантиметър ми е...
Падна, по дяволите!
Бутнах го. Ще се наложи да стана. Това е практически невъзможно.
Как да го напиша това? Искам да ...
  439 
Помолих шефа за боб чорба. Изгледа ме с презрение и попита:
– Друго?
– Хляб, моля.
Даде ми парче. Беше четвъртинка. Хубав, мек хляб.
Заведението се казваше „Цър-мър“. ...
  418 
Докато островът се отдалечаваше, установих, че Цикладите са страхотно място да умреш. Или да заживееш. Отвън скалисти, начумерени, но вътре пълни с живот и със смирение бяха тези острови. Или с надежда. Море от острови. И всеки един от тях е самотен. Или не.
Остров Наскос се смали в далечината и аз ...
  293 
В същото време аз се радвах на хубавото питие и упорито отказвах да го разреждат с лед. Тук лед няма. Откъде го вземат? От разтопено и разредено мартини ли?
Чувствах се прекрасно, като изключим факта, че жена ми отсреща в сепрето бе така задълбочено заета с разговора си със Сюзън, че изобщо не ме за ...
  317 
Когато се върнах, поуспокоен и събрал сили, установих, че в бара на палубата цари весел, но хармоничен хаос. Катайците бяха навсякъде, странно бяха облечени тези хора. Мъжете имаха някакви шапчици с дантелки отстрани, като чайници. Непрекъснато се снимаха. Ядяха чипс и снакс и хвърляха на земята опа ...
  347 
Фериботът е огромен. Поне така ми се струва. По-висок е от мен. Гледам го от пристанището и се удивлявам. Много автомобили влизат в огромния му корем, паркират съвсем близо един до друг. Хрумна ми, че при вълнение ще се сблъскат и ще ожулят лака и страничните лайсни. А отворът отзад поема още. Край ...
  383  10 
Олигарсите са изедниците на народа.
Така крещят профсъюзни активисти, министри, прокурори, политици и някои редови членове на партии. И обикновени кариеристи и олигофрени. Объркани хора – също.
В този ред. Но в различна последователност. И колко са убедени! А как всичко знаят! Ай, че са умни!
Поняко ...
  568 
Random works
: ??:??