Дом на злото 11

Дом на злото 11

21. Минуси и плюсове. 

Загърбило унищожената планета, то продължи космическото си пътешествие, измерващо се времево в милиони и милиони години. Не бе способно да изпитва съжаление, но след първоначалната еуфория прецени, че разходът от енергия и материал, вложен в акта, многократно надвишаваше ползата.

Прекрасно осъзнаваше, че при всяко отделяне на част от него за мисия, намаляваше капацитетът му за разрушаване. А противоестествената зараза бе навсякъде из вселената - невъзтановяемите ресурси бяха прекалено ценни, за да ги пилее толкова безотговорно...

Студеният му интелект взе решението бързо - при появата на следващата цел щеше да вложи точно толкова, колкото трябваше, за да е успешна мисията. Защото мишените бяха многобройни, а то, само едно в този космически сектор.

22. Цел номер 2.

Сензорите му уловиха втората цел почти 20 милиона години и хиляди светлинни такива, по-късно. Следите й бяха почти неуловими през времето и пространството, но то бе прекалено добър ловец, че да пропусне знаците.

С досада заобиколи поредния метеоритен пояс, преценило, че потенциалното забавяне, в случая, нямаше да повлия на мисията.

Заплахата това гнездо от зараза да причини епидемия бе, категорично, нулева. Просто трябваше да локализира, намери и унищожи. Защото всяко място на зараза имаше в себе си потенциала да избухне в болестен взрив. Това, че подобна възможност бе много под 1% не го вълнуваше - самото съществуване на подобно място бе обида за неговата същност!

Омразата и жаждата за разрушение го водеха безотказно и нищо друго нямаше значение. 

Почти милион години по-късно орбитата му плавно се синхронизира с тази на планетата. Усещаше, в случая, че може би само гравитационната му сила сигурно бе достатъчна, за да унищожи още крехките напъни на чуждото му присъствие да пусне корени там, но то никога не обръщаше внимание на подобни, непоткрепени с нищо, подозрения.

Съумя да потисне, макар и трудно, инстинктите си тотално да изтрие планетата. Силите му бяха нужни занапред и всяко излишно пилеене на такива, бе недопустимо!

Няколкостотин години му бяха напълно достатъчни за да събере всички нужни данни. Вече можеше да чете цялата планета, открило бе потенциално слабите места, анализирало бе данните и бе взело решение.

Огромното парче скала пред него бе обречено! Както и скверните му обитатели.

Петте хирургически нанесени удара подписаха смъртната присъда на всичко на планетата, което тепърва възникваше - трите супервулкана избухнаха едновременно, а двата взрива, нанесени на точните места, направо превърнаха в тесто тектоничните й плочи.

Задействането на необходимите процеси за разпадането на това гнездо бяха необратими! Тук никога повече нямаше да съществуват нужните условия, за да се завърне отново унищоженото!

Приключило мисията си, то отново пое по пътя на своя смъртоносен патрул

Знаеше, че тепърва го очакват още много цели... и не навсякъде щеше да е толкова лесно...

09.05.2025.

___

Следва продължение.

_____