Дом на злото
Multi-part work
-
504 4Prose » Novellas and novels
-
424 8Prose » Novellas and novels
-
394 2Prose » Novellas and novels
-
445 2Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy
-
411 6Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy
-
463 1 4Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy
-
397 4Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy
-
381 6Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy
-
417 3Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy
-
397 4Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy
-
400 4Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy
-
357 4Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy
Дом на злото
1. Нещо дебне и чака
За кой ли път Сам Шелдън обикаляше безцелно Западния парк, гледаше паметника на Вашингтон и размишляваше над станалото. Понякога, само белезите от зъбите на Змията му напомняха, че всичко това не е илюзия, а нещо през което бе преминал... и по някакъв начин, оцелял...
Прекалено много въпроси изникнаха, а отговори, не намираше. Само нещо му подсказваше, че тук има нещо зло, нещо, със сигурност извън обикновените човешки представи, нещо, което го наблюдаваше...
Без съмнение това, че остана го превръщаше в мишена, и още едно име, което (може би дори съвсем скоро) щеше да бъде добавено към списъка с безледно изчезналите в този кошмарен град. Но в същото време и нещо го спираше да избяга...
***
Старците, почти последните оцелели от тези, които обречено се бореха срещу злото тук, за пореден път се бяха събрали в къщата на водача си, ако въобще и имаха такъв.
- Време е и го знаем! Или трябва да заложим всичко на тази карта, или просто да седим и да чакаме. Което няма да е много дълго. Всички знаем, че Градът в момента подрежда пъзела и се трансформира за пореден път. Сам е заплаха за него! И ще го елиминира! А и не забравяйте, че докато играехме по неговите правила, на него не му пукаше за нас, но ние вече ги нарушихме няколко пъти. Уил, Берта и Пам, вече ги няма. Колко ли ни остава и на нас самите...
- Прав си, Чък, мамка му, всички го знаем, но имаме ли смелост да го направим?
- Вече го направихме, Вик, колкото и да звучи невероятно. Пресекохме червената линия, времето ни свърши! Или смяташ, че шибаният Град ще ни прости? Може би дори ще ни даде и почетен медал за заслуги, на нас, посерковците, вместо да ни погребе по бързата процедура, както винаги е правил.
***
Чувството, че е следен се усилваше с всеки изминал ден. Не се и съмняваше, че идва и развръзката, която едва ли щеше да му хареса...
- Недей, моля те, не отивай в Южния парк - гласът, извадил го от унесе, прозвуча точно зад гърба му и той знаеше чий е...
15.04 2025.
___
Следва продължение.
_____
2. Първата атака
Момичето от библиотеката, всъщност, красива млада жена, посрещна погледа му без да избяга със своите очи, но и без да прикрива страха в тях.
- Моля те...
Ако думите не бяха достатъчни, то те говореха достатъчно красноречиво, че това наистина не бе добра идея. Усещането, че цунамито на събитията идва го връхлетя този път с безпрецедентна мощ. А решението да й се довери, бе следващото, което нахлу в главата му, но... първо имаше да зададе няколко въпроса...
- Не знам как да те разубедя, но наистина не отивай там. Вече знаеш как стоят нещата в Града - тук нещо му подсказа, че не случайно думата град бе прозвучала повече, като име, а не като общото название на по-голямо човешко селище - единствено мога да продължа да те моля...
- И все пак, защо да не го правя, извън молбите?
- Защото няма да се върнеш!...
Отговорът й прозвуча, като окончателна присъда. Изпълнен едновременно с болка, примерение и ярост.
- И защото дори и стоенето тук не гарантира оцеляването ти. Нито моето, по дяволите, глупако - последните остатъци от самообладание рухнаха, като пясъчни кули - Защото смъртта идва за тебе точно в този момент, и горко на всеки, опитващ се да я спре. Защото...
Изведнъж мощен звук от взрив отекна някъде от близката съседна уличка. Страхът в очите й се замени с ужас.
Жената с бавни, почти непохватни движения му обърна гръб и погледна в посоката, където вече изправяха горд ръст първите огнени езици...
- Дядо...
15.04.2025.
___
Следва продължение.
_____
Историята, която тепърва започвам тук, е фактически продължение на тази, започната в "Руса, гола и беззащитна".
Заинтересованите могат лесно да се запознаят с нея, а незаинтересуваните... ще си спестят доста четене...
_______
© Георги Каменов All rights reserved.
