Apr 26, 2025, 7:15 AM

 Дом на злото 3

394 0 2

Multi-part work to contents

2 min reading

5. По следите на палачите 

 

Усилията им да следват тези, които всъщност ги търсеха за да ги убият, бе неимоверно трудно, особено за Мел, която все така и си оставаше на самия ръб на срива. Но поне бяха улеснени от факта, че хищникът очаква той да дебне плячката, не тя него.

И все пак рискът бе огромен! 

Въпреки, че непрекъснато виждаше силуетите, Сам така и не можа да разбере визуално, кои бяха те. Но в тази ситуация определено не можеше да си позволи допълнителния риск да се приближи повече. Ако се издънеше, Мел бе мъртва! За себе си дори и не мислеше - в момента всичките му инстинкти на ченге и мъж му говореха, че трябва да защити жената!

А тя изпълняваше прошепнатите му инструкции дословно, но механично и вяло, сякаш се бе предала почти. 

Поне разбра, че освен тази група, имаше и още минимум 3 други, заети със същата мисия - да претърсват парка за тях. А несъмнено съществуваха и още, които само дебнеха и изчакваха. 

Тактиката на лова им го изискваше.

С първите лъчи на слънцето облекчено видя, как в пълно мълчание, отново, всички се разпръснаха, като шумки подети от вятъра.

Все пак магазините трябваше да отворят в точния час, заводите също си имаха работно време, а и изобщо, животът не бе само търсене на жертви - той си искаше ежедневното свое!

Друго може и да не различи, но тези хора не бяха професионални убийци!

Сред тях имаше със сигурност една жена с доста наднормени килограми, както и мъж, който повече се подпираше на секирата в ръката си, отколкото я носеше, като средство за екзекуции. Фактически, ако бе ги срещнал в нормална обстановка, на някоя уличка, нямаше и да ги забележи.

Те бяха от тези хора, които са ядрото на всеки град, напълно обикновени и стандартни.

А това поставяше въпроса, а що за град бе този, в който обикновените хора, вместо да спят през нощта по домовете си... ловуваха други хора?...

Познаваше ли изобщо този Град, в който бе живял вече над 18 години...

 

16.04.2025.

___

Следва продължение. 

_____

 

6. Хищник и жертва

 

Трябваше му спешно отправна точка!

Този риск трябваше да го поеме.

- Мел, чуй ме, нямаме никакво време. Чакай ме тук. Не мърдай! Просто ми се довери.

Вярваше, че ще го послуша. Състоянието в което бе, си имаше и медицински термин, но, мамка му, ако го помнеше. В момента му вършеше работа единствено фактът, че тя не можеше да взема самостоятелни решения. Шокът я бе докарал до състояние, в което само можеше да следва, но не и да води.

По-късно трябваше да реши и този проблем, но сега си имаше мисия... и нямаше право да се разконцентрирва и за миг!

Спря се на човека с брадвата. В това му състояние, знаейки посоката, при късмет до 10 минути щеше да го е пипнал. Въпреки лудостта на ситуацията изпита странен прилив на въодушевение - вече не бе само пасивен участник в чужд сценарий!

Жертвата влезе в ролята на хищника...

 

16.04.2025.

___

Следва продължение. 

_____

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...