В студената зимна вечер луната погали града. Кадифените ù лъчи се отразяваха в прозорците, а после се разливаха, като вълшебен прашец, над заспалите цветя. Тази вечер компания ù правеше вечерницата. Нощта вече преполовяваше, ефирната ù сянка, разстлана като килим, обгръщаше улиците, като им придаваше черен отблясък. Те бяха заспали под пухестия снежен юрган, нежно приспани от южния вятър.
В края на града, отделена от другите, се извиваше малка тясна уличка, покрита с чакъл. Понеже беше далече от градския хаос, на нея си търкаха обувките само леко подпийнали. Но въпреки неугледния си вид тя далеч на беше самотна. С годините се беше превърнала в дом на хиляди малки твари, които я изпълваха от край до край. През деня ги пазеше, като майка-орлица, под чакълестия си халат и изпочупените плочки, а вечер ги пускаше да играят. Цяла нощ обхождаха различни места, опознавайки всяка песъчинка от "майчиното тяло". Отгоре ги гледаха луната и звездите, показваха им пътя, като се отразяваха в снега. И ...