За пореден път червените индианци от племето "КакаКури" не можаха да проникнат в мечтания форт. А изглеждаше, че уж фортът е обречен да падне. Вождът им бе започнал кариерата си в синьото племе и оттам понаучи доста неща. Особено да слухти от големи разстояния. Имаше перфектен слух и обоняние. Затова големият Червен Баща го пребоядиса червен. Нищо лошо, ще си каже редовият бълхарин - отдавна свикнал на политически метаморфози. Не се ли нарича това във физиката Доплеров ефект - отместване към червения край на спектъра. Чрез него астрономите установиха разбягването на галактиките, известно още като закон на Хъбъл. Много личности в Бълхария доказаха пристрастието си към Доплеровия ефект. Ала нека не търсим сериозно научно обяснение на този политически "феномен". Просто диригент е  принципът  "шарко-парко" или "чичко-паричко", ако предпочитате. Червените индианци открай време си произвеждат пари в червените си печатници за мръсни пари, които после  грижливо изпират до бяло. Но те също произвеждат най-услужливо и номенклатурни кадри от всяка част на политическото пространство. Последните никнат със скоростта на отровни гъби. Започнали кариерата си с благонадежден цвят, рано или късно придобиват цвета на червената мухоморка.  Какъвто е и случаят с Дамата в червено кимоно - ексшеф на БУЛГАРБАТАК. В политиката, за разлика от квантовата механика, случайности няма. А в бълхарската политика съвсем. Всеки роден политик  е замесен или с тесто от Кремъл, или е с щемпел на ЦРУ. Често се случва, дори, тайната значка, която носи, да е като двуликия Янус - от едната страна гербована с Кремъл, а от другата с ЦРУ, какъвто е случаят с МедиДог.  Ще попитате - а морал няма ли? Но защо да има, щом баба Меркел успя да стане лидер на обединена Европа, стартирайки на младини от  комсомолската скамейка. И все пак бълхарският народ демонстрира голяма мъдрост на избори, в една дяволски заплетена ситуация, нарочно предизвикана по червен почин, защото червените индианци от племето "КакаКури" са свикнали да ловят риба в мътна вода. БойкоБориСе не е стока и това всички го разбраха. Но явно като охрана на Тате е понаучил нещо от неговата демагогия и хитринки. Попострои много, макар и калпави пътища. Увеличи и лъчите на метрото. Все пак това е нещо позитивно в очите на масовия бълхарин. Именно то изигра решаваща роля за спечелването на изборите от ГРЕБ. Докато червените индианци в типично Гьобелсов стил, с истерична риторика, успяха да мобилизират своя бавно стопяващ се електорат от хора на преклонна възраст, които си мислят, че ако техните дойдат на власт едва ли не ще им върнат младостта. Не, драги, за пореден път щяхте да останете измамени. Щяха да ви вземат даже парите за ченета и памперси, които толкова трудно докарвате от чужбина чрез забегналите си деца и внучета - да са ви живи и здрави. Защото те не избягаха в Русия, а на Запад и най-вече в Америка, срещу която толкова много, ужким, се борихте. "Борихте" се, ама с цел да загубите, за да си настаните там поколението от измeкяри. Защото ако соца можеше да спечели, то на Запад и в Америка, щяха да се открият корекоми, в които да се пазарува с рубли и левчета. Но това не се е случвало дори и в сънища!
Жалко за демокраките, но те за сетен път доказаха, че са пълни некадърници и неграмотници /забравили заветите на хан Кубрата/.   Във вестничетата си, които раздаваха с предиизборен плам и еуфория се мъдреха и такива бисери, сякаш взети от кандидатстудентска кампания:

"Който не работи не трябва да яде" /Аристотел!!!/; 

"Не прави това, което не искаш да ти правят" /Ницше!!!/.

Както се казва - наистина умопомрачително. С това завесата на някогашния спектакъл, именуван сДС, падна окончателно раздрана.  Но не бива да съжаляваме, защото сДС бе рожба на ДС и най-вече на "другаря" Луканков. Тоест бе мъртвородена идея.
Какво може да кажем в заключение, отчитайки крайните изборни резултати в Бълхария. То е само едно: 

"Спете спокойно деца!"