Sep 28, 2014, 8:58 PM

Довиждане... 

  Prose
5.0 / 1
660 1 0
Изпратих те и теб,моя несподелена любов.
Виждам как си отиваш и как сърцето ми си свива от болка.
Сбогом,аз няма да ти кажа любов, защото ти си моето есенно момче.
Аз те обичам с толкова сърце, след всяка пристъпена крачка напред, стреляш куршуми... след куршуми.
Сърцето ми страда до болка неописуема...
Моето есенно момче си отива...
През времето което беше тук... от радост и копнеех за теб.
Последната нощ ти се радвах, галех те и те усещах, милвах нежното ти лице и ти говорех.
Ти спеше толкова сладко..
По лицето ми се стичаха сълзи..
Момчето си отиваше, оставаха ми само часове радост.
Не зная дали ще те видя пак, дали ще чуя гласчето ти и да те докосна... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Фотева All rights reserved.

Random works

More works »