Jan 18, 2014, 6:56 PM

Довиждане, продажни хора...

  Prose » Others
1.7K 0 1
1 min reading

Уморих се от хората, които ме заобикалят. Сигурна съм, че поне един такъв заобикаля и Вас всеки ден. 

Уморих се от тези хора, които изискват прекалено силно вниманието ни, изискват да бъдат част от живота ни. Изморих се от хора, които майсторски циркулират в живота ми. Не обръщат внимание на истински важните неща, които далеч не са материални... Да, парите са важни, но ако живеем затова, защо не си теглим куршума веднага? Защото на финалната права от моя живот, както и всеки от нас, когато се обърна назад и погледна животът си... не искам да виждам пари. Ако видя само пари ще знам, че съм живяла зле.

Сама ми се стои, много сама... предпочитам го... Изморих се да бъда нечия опора, а мен да оставят да падам постоянно. Еднопосочни са отношенията на хората днес, не са красиви и истински. Важното е да се знае колко пари взимаш, какъв телефон имаш и с кого спиш - и естествено отговорите на тези три неща трябва да са прекрасни, иначе не струваме... Пффф....

Уморих се, хора, и не Ви искам до мен. Вървете, тръгвайте си и не се обръщайте назад. Не ме интересува вече, нека и Вас да не Ви интересува. И да плача, и да се смея, така или иначе никога не сте поглеждали към мен, защо да го правите сега?! Лицемерие не искам... Тръгвайте си, един човек по-малко в живота ви, какво толкова :)

Довиждане, неблагодарни хора. Довиждане, защото не оценявате човека срещу Вас, защото не обръщате внимание... На тези, които са до Вас не обръщате внимание, наранявате ги (с киселите си настроения, с пренебреженията си, с високомерността си), а после се чудите защо са си тръгнали...

Довиждане! Уморих се да бъда до Вас! Ако ме потърсите, добре, значи не всичко е било напразно, ако ли не - ще си спомням за Вас с горчивия вкус на предадени емоции в устата си...

Тръгвам си!...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нора Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...