Срещнах го в този объркан свят съвсем случайно.
Една съвсем обикновена разходка,една грешка допусната по невнимание и целия ти живот се преобръща с главата надолу!
Щях да го подмина,но съдбата е имала други планове за нас!Отървах се на косъм от сблъсък с него (той караше колело),а аз бях си усилила музиката на слушалки и се наслаждавах на природата край мен,докато не се появи той с колелото си..
Не се сещам какво се случи точно след това.
Помня,че си казах ,,Това е моето момче!" Не знам какво ме накара да си мисля подобни неща просто за миг се промених. Емоциите,които изпитах в онзи момент не могат да бъдат описани с думи..!
Чува ли ли сте за любовта от пръв поглед?Мисля,че това,което се случи е точно това..
Погледнах го и видях дълбоко в очите му какво ни предстои и колко ще ни заболи,защото няма да имаме шанс да сме едно.
От този момент той стана моята невъзможна мечта.. В мен се зародихdа надежди,които ми даваха сили да продължавам да мечтая..
С времето чувствата станаха по-силни и ВЗАИМНИ!
Имахме си няква игра,опитвахме се да си играем с огъня :
Той беше огън горящ пламенно и буйно. Само с един поглед запали безпощадно сърцето ми. Аз бях обикновена  свещ,която мечтаеше с малкия си пламък да озари света. 
Това промени цялата ми същност от малкото момиченце,което бях не остана и следа. От този момент аз просто му се отдадох изцяло.
А той беше безпощаден към мен Не се поколеба да ме запали, за да види как пламъкът ме изгаря до основи! Горях по особено красив начин.Чувствах се щастлива,значима,пълноценна, жива.. С пламъка си огрявах света около мен.
Докато се усетим минаха години,а ние не разбрахме какво се случва между нас.  Ние бяхме две наивни хлапета играещи жестока игра.
Нещата се преобърнаха всичко се промени.Не ни се получи..!
Горях докато в един момент не усетих как започнах да се топя. Осъзнах,че с всеки изминал миг се смаляваше светлината, която излъчваше пламъчето ми.
Но дори и тогава  не се натъжих.Нямаше причина да бъда тъжна,нали съм свещ всяка свещ се топи! Аз бях истински щастлива,защото обичах този огън повече от себе си. Огън, който ме унищожаваше..Осъзнавах,че умирам заради него. Но знаех, че  живеея истински, благодарение на него...
Знаех, разбирах и усещах, че краят ни е близо, че скоро всичко между нас ще свърши о ще се превърнем в спомени. Знаех,че скоро ще умра(та нали съм свещ).Но не страдах, не съжалявах.Единственото, за което съжалявах беше, че тогава щеше да изчезне и той! Щях  да го загубя и него - Огънят, който ми показа какво е Любовта...
До тук всичко ви звучи като в приказка,нали? 
Но както в приказките,така и в нашата история има край..
Всичко,което имахме се превърна в болезнени спомени от едно неизживяно минало. Превърнах го в текстове криейки болката си зад редовете.
Както казват ,,Авторът се ражда когато нещо в теб умре,,!

Казват, че Любовта не боли. Аз не вярвам в това. Казват, че Любовта не причинява сълзи. Аз не вярвам в това. Казват, че за Любовта не са нужни жертви. Аз не вярвам в това. Вярвам в онази страстната, изпепеляващата, подлудяващата Любов. Любов, която заличава границите между гласа на разума и вика на сърцето. Любов, която те кара да преодоляваш себе си, егото си, гордостта си. Любов, която те кара да забравиш минало и бъдеще. Любов, която иска твоето настояще. И го иска настойчиво, гладно и алчно. Любов, която разкъсва душата си, за да я съгради наново. Която раздира сърцето ти, за да го съедини наново. Която те унищожава, за да се родиш наново. Аз вярвам в Любота-Живот