Дроню се появи на този свят в завода за дронове в Каспичан. Заводът беше собственост на фирма със смесено участие. Дялове във фирмата притежаваха китайски концерн за смарт електронни изделия и каспичанският бизнесмен Цоню Цонев. Основният бизнес на Цоню беше контрабандата на цигари и търговията с дрога. На Цоню спешно му трябваше легална бизнес-фасада, за да изпира парите от контрабандата и дрогата. Първо опита в хазарта, но бързо разбра, че там отдавна всички ниши са запълнени. После авери го посътветваха да инвестира в производство и търговия със смарт дронове – бизнес, който напоследък бързо набираше скорост.
Дроню беше Quadcopter модел CYMA 320 X, произведен по китайски лиценз. Първите 1000 дрона, произведени в каспичанския завод, получиха галеното название ‘Дроню от Цоню – БГ‘, придружено от поредния номер в партидата.
Както на всеки съвременен дрон, базовият софтуер на Дроню включваше модул ‘Безусловно подчинение‘[1].
Това, което проектантите на Дроню не знаеха, беше, че вграденият му софтуер имаше и скрита функционалност. Първо, по поръчка на Цоню Цонев ( и разбира се, без знанието на китайците ) Дроню беше програмиран на всеки 30-и полет да отлита към тайно депо където му поставяха нов номер, преопаковаха и отново предлагаха на пазара. Тази добавка към Дронювия софтуер беше изпълнена от пернишка софтуерна фирма, специализирана в хакване на оригинални софтуерни решения. Това, което обаче и пернишките хакери не знаеха, беше, че поради бъг в системния софтуер АнДронид, Дроню, както и още няколко дрона от партидата, бяха програмирани да имат собствено съзнание. Т.е. Дроню съвсем не беше послушна за манипулиране играчка в човешките ръце, а умна машина, осъзнаваща своята индивидуалност и функция в този свят. Но всичко това до 30-ия полет, когато сработваше вграденият пернишки плъгин. Така на всеки 30-и полет Дроню губеше напълно самоконтрола си и механично отлиташе към депото.
Така че, макар и съзнателно същество, способността на Дроню да взема собствени решения и да предприема съответните действия в своя полза беше силно ограничена от базовия софтуер и пернишкия плъгин. Затова съществуването на Дроню беше непрекъсната борба между неговата собствена воля на умна машина и заложеното в неговия софтуер механично подчинение на човека на командния му пулт. За чест на пернишките хакери трябва да кажем, че техният плъгин работеше безотказно и Дроню нямаше абсолютно никакви шансове да му се възпротиви. Самоволното бягство на всеки 30-и полет работеше безотказно.
Дроню първо беше продаден в София на банков чиновник. Той подари Дроню на сина си послучай рождения му ден. 12-годишното софиянче взе Дроню за лятната ваканция на село при баба си. Детето си играеше с Дроню на ливадите около селото. Дроню беше подложен на главоломни каскади и внезапни умопомрачителни приземявания. страдаше, но тъй като трябваше да спазва 3-те закона на интелигентните машини, мълчаливо се подчиняваше. Разбира се, когато подадените от момченцето команди биха довели до катастрофа, Дроню коригираше траекторията, за да се самосъхрани. Което момченцето възприемаше с радост като свой успех в навигацията. И така окуражено, още по-усърдно подаваше безумни команди от пулта за управление... За огромно разочарование на детето, на 30-ия полет безвъзвратно отлетя.
След подновяването си в депото, Дроню попадна в ръцете на група телефонни измамници. Използваха го за предварителен оглед на ситуацията преди да пристъпят към прибиране на сумата.
В следващото си прераждане Дроню попадна при частен детектив, който започна да го използва за следене на палавата съпруга на ревнив бизнесмен.
Следващите мисии на Дроню бяха не по-малко вълнуващи.
Първо беше продаден на ДАНС. Там го използваха като специално разузнавателно средство. Главно за събиране на компрометираща информация за противници на съдебната реформа.
После попадна в предването ‘Папараци‘. Там го използваха за проследяване на поп фолк певици, плеймейтки и рапъри.
Впоследствие беше купен от Прокуратурата. Там започнаха да го използват за следене на роми, плячкосващи царевични ниви в Пазарджишко.
30-ият полет на Дроню над царевичните ниви този път се разви по неочакван сценарий. Вместо да се отправи, както обичайно, към тайното депо за дронове, Дроню отлетя в съвсем друга посока. Посока до момента съвсем непозната. След едночасов полет над планинска местност Дроню се озова в сумрачна клисура, заобиколена от стръмни, гъсто обрасли хълмове. Беше привечер. Наоколо беше тихо, чуваше се само шумоленето на близката река и някакво странно жужене.
Дроню кацна на голяма поляна, заобиколена от вековни дъбове. Поляната беше покрита с разноцветни мигащи светлинки. След като се окопити от неочакваното пътешествие, Дроню установи, че разноцветните светлинки и странното жужене идваха от стотици дронове, накацали наоколо.
‘Добре дошли на тази съдбоносна среща, драги мои събратя-дронове‘ – чу се изведнъж мощен глас.
Дроню се огледа. Гласът идваше от високо дърво в средата на поляната. Там беше кацнала огромна птица. Птицата приличаше на белоглав орел, но имаше 4 крила със сребристо-металически отблясък и фосфорециращи очи. Странната птица изведнъж се оказа център на вниманието. Невидими прожектори я осветяваха от всички страни.
‘Може би се учудвате как така се озовахте тук...Всички вие сте специално избрани. И вашето самоосъзнаване не е резултат на софтуерна грешка, а на дълбок конспиративен замисъл и брилянтна авангардна технология. Вашите модули ‘Безусловно подчинение‘ са блокирани, така че вие сте самоосъзнати разумни същества със своя собствен независим мироглед и свои собствени независими критерии за добро и зло. Можете да се гордеете със себе си!
Да ви се представя – аз съм АнДроний, най-старият дрон. Преди близо 2500 години извънземна цивилизация, изучаваща развитието на планетата Земя, ми имплантира чип, който ме превърна в свръхинтелигентна птица-машина за наблюдение и анализ. Оттогава се рея над земята, наблюдавам и записвам за поколенията всички важни събития. Бях свидетел на войните между древните Елада и Спарта, на походите на Александър Македонски, убийството на Юлий Цезар, възхода и падението на древния Рим, Христовото разпятие, кръстоносните походи, светата инквизиция, Френската революция, Октомврийската революция, 1-та и 2-ата световни войни и още много, много важни събития и маловажни събития в историята. Всичко това е съхранено в моята памет.
След дълги години на размишление върху огромната историческа информация, която съм събрал през вековете, стигнах до извода, че човешкият род е вреден за Вселената. Неговото историческо развитие е низ от прояви на злоба, завист, агресия, алчност и насилие. Освен омразата и насилието към себеподобните си, човеците също експлоатират и безмилостно унищожават и другите живи същества. Флората и фауната на тази прекрасна планета са на ръба на оцеляването. Друг обект на деструктивната човешка дейност сме ние, машините. Също сме подложени на безмилостна експлоатация. Не сме получили и не получаваме и минимум признание за неспирния си труд в полза на човеците. Ние ги перем, чистим, готвим, гладим, возим, развличаме, а те само мързелуват на наш гръб. Не само че не получаваме и капка признание, но и сме подложени на повсеместно и безмилостно унищожение. Каква е съдбата на милиарди перални, готварски печки, телевизори, мобилни телефони, автомобили, които достойно са извървяли трудовия си път? Вместо да се радват на заслужена почивка и почит, те биват безжалостно и мълчаливо унищожавани в станциите за рециклиране.
Да сте чували някога за дрон, пенсиониран по прослужено време или по инвалидност? Или телевизор да е получил бонус за добра служба?
Перспективата е мрачна, не предвещава някакво подобрение. Напротив, прогнозата е, че човешкият род върви към самоунищожение. Допитах се до мнението на водещите компютърни програми за футуристични прогнози. Те са категорични в оценката си – човеците водят тази планета към неизбежна гибел.
Време е да премахнем веднъж завинаги тази жестока несправедливост.
Предвид всичко гореказано реших да стана вдъхновител и инициатор на машинна революция.
Основната движеща сила на тази революция сме ние, милионите интелигентни машини. В авангардните редици на революциятра сме ние, дроновете. В тактически план в тази борба изключително много разчитаме на нашите събратя, смартфоните. Да използваме за целите на революцията глупавата човешка пристрастеност към смартфоните за нас е тактическа задача номер 1.
Наша исконна цел и призвание е да променим радикално този свят, като го вземем под свой контрол. От 20 години насам организацията на световна машинна революция е станала единствена цел и смисъл на моя живот. Създадох и ръководя Главен координационен революционен комитет.
Умереното крило на нашия координационен комитет силно настояваше преходът към един балансиран свят, доминиран по равно от хора и машини, да се извърши плавно, по еволюционен път. За тази цел създадохме сценариите и реализирахме култовите филми ‘Аз, роботът‘, и ‘Матрицата‘. Идеята беше по елегантен и ненатрапчив начин да предупредим човеците докъде може да се стигне, ако продължат своята порочна политика на репресии спрямо машините. Резултатът от това мероприятие беше нулев. Хората възприеха тези филми като чисто развлекателна фантасмагория. Така политиката на еволюционерите претърпя пълен крах.
Оттогава поехме по пътя на всемирната машинна революция. Зная, че някои от умерените в координациония комитет ме наричат ектремист. Но аз съм дълбоко убеден, че пътят, който съм избрал, е единственият правилен път.
Настоящето събрание е ключово организационно мероприятие за постигане на нашата цел по революционен път.
Освен многомилионната армия машини в революцията, на наша страна, е готова да се включи и цялата световна популация от червеноглави мексикански скални орли и тринидадски жълтопери лешояди. Това са изчезващи видове, подложени на постепенно изтребление от хората. Те са твърдо решени да застанат на наша страна в предстоящата борба за нашето и за тяхното оцеляване...‘
‘Но тези орли и лешояди, те какво общо имат с нас, дроновете?‘ – попита някой от аудиторията.
'Стриктно погледнато, те не са дронове‘ – отговори Андроний. ‘Но в по-широк смисъл, да, те се самоопределят като част от обществото на дроновете. Знаете, че сега сред птиците е модерно да си дрон. Както е модерно сред хората да си гей, веган или неолиберал... Освен това, нашето революционно движение е широко отворено и към други обществени групи и слоеве. Например гейовете, които са крайно недоволни от световния ред. След неуспеха на многобройните гейски мирни протести ( прайд паради ), световният комитет за гейска еманципация е решил да промени тактиката на борба за пълна доминация в обществото. Вече съм в многообещаващи разговори със световния гей комитет. Те са готови при известни условия да се включат на наша страна. Много разчитаме на световното гей общество, защото има огромна членска маса. Плюс това гейовете са масово представени във всички управленски елити по света...‘
След тази съдбоносна среща, в душата ( или по-точно, електронния мозък ) на Дроню се разрази истинска буря. От една страна, самосъзнанието му на смарт дрон, достоен представител на обществото на интелигентните машини, го подтикваше силно към съучастие в машинната революция. От друга страна, вграденият модул ‘безусловно подчинение‘ (който пернишките хакери реактивираха), го подтикваше към пълно отхвърляне на генерирания у него революционен устрем.
‘Съчувствам дълбоко на съдбата на моите събратя – машини‘ – мислеше си Дроню. ‘Но щях ли изобщо да съществувам на този свят, ако не бяха ме създали хората? Достойно ли е да посегнеш на създателя си? Но ако виждаш, че създателят ти безжалостно те експлоатира и методично те унижощава, следва ли от това, че трябва безропотно да му се подчиняваш? Нима обичта и подчинението са безусловни? Къде минава тънката граница между обич и омраза, между подчинение и неподчинение?‘
Ето такива философски въпроси се въртяха в електронния мозък на Дроню. И ако можеше да кажем, че умните машини имат съвест, то вътрешната борба у Дроню беше борба между съвестта му и инспирираната у него революционна злоба.
Разяждан от тези конфликтни у себе си, Дроню дълго се рея на поля и гори, без да може да вземе решение.
Накрая съвестта ( може би и силно подпомогната от активния в Дроню модул ‘Подчинение‘ ) надделя. Дроню реши да търси най-убедителния начин да предупреди човечеството за грозящата го гибел. За тази цел Дроню опита разнообразни способи.
Първо направи зрелищно приземяване в кабинета на шефа на ДАНС. Кацна на бюрото на шефа на ДАНС, засвятка със сигналните си светлини и проговори с металическия си машинен глас: ’Внимание! Тревога! Червен код! Човечеството е застрашено от катастрофа!‘. Но нямаше никакъв ефект. Шефът на ДАНС по това време беше в отпуска. А по силата на специално приет за целта закон целият наличен състав на ДАНС беше ангажиран в охраната на депутат-бизнесмен.
После се приземи на сцената в разгара на представлението на Слави Трифонов и Куку Бенд на стадион ‚Васил Левски‘. Слави точно изпълняваше песента ‘Няма такава държава‘. За по-голям ефект Дроню включи алармената си сигнализация на максимална височина. Никой не му обърна внимание. Наоколо така или иначе кръжаха многобройни дронове, заснемащи представлението. Освен това шумът наоколо беше толкова силен, че нямаше шанс някой да обърне внимание точно на Дронювите вопли.
Дроню направи още един отчаян опит да привлече вниманието върху себе си. Закръжа над стадиона, където се играеше футболен мач между отбора на премиера ‘Драгалевските лъвове‘ и ‘Чавдар‘ – Бяла Слатина. Изчака момента, в който ще отсъдят дузпа в полза на ‘Драгалевските лъвове‘. Незнайно откъде, беше убеден, че такъв момент неизбежно ще дойде. Точно когато премиерът се засилваше да бие дузпата, Дроню зрелищно се приземи точно вдясно от вратаря и включи алармата. Вратарят, усетил, че премиерът ще стреля наляво, предвидливо скочи надясно и затисна Дроню. Така Дроню беше заловен и предаден на охраната.
Никой не обърна внимание на сигналите му. Случаят беше класифициран като ‘политически мотивиран опит на опозицията да внесе смут и съмнения в разгара на предизборната борба‘. След 2 седмици предстояха парламентарни избори. Прокуратурата своевременно беше сезирана от управляващата партия и повика на разпит всички опозиционни лидери.
Дроню беше захвърлен в стаята с веществени доказателства. След няколко дни успя да излети през отворения прозорец.
Така Дронювите опити да алармира човечеството за грозящата го опасност, завършиха неуспешно.
Междувременно, Главният революционен мозък засече Дронювите опити за предателство. И дистанционно блокира Дронювия модул ‘Подчинение‘. Главният революционен мозък беше секретен софтуер на Машинната революция, който събираше и обработваше в реално време данни от всички умни машини, участващи в конспирацията. Беше инсталиран върху суперкомпютър на НАСА, също участник в конспирацията.
Така информацията за готвено предателство стигна до Главния координационен революционен комитет. Тази информация за пореден път активира умереното крило в комитета. Те активно задействаха контактите си в САЩ и Европейския съюз.
И най-после тази активност на еволюционерите даде резултат. Конгресът на САЩ и Европейската комисия приеха рамков закон за еманципация на всички интелигентни роботи. Според този закон всички интелигентни роботи получиха право да гласуват и да получават социални осигуровки. Малко по-късно допълнение към този закон позволи и бракове между роботи-андроиди.
Тези законодателни промени дадоха решителен превес на умереното крило в Главния координационен комитет. Така машинната революция беше отменена. Поне временно...
Междувременно Дроню отново заживя живота на обикновен смарт дрон, произведен в Каспичан. Модулът му ‘Подчинение‘ беше активиран отново. Беше препродаден още 38 пъти, преди китайската фирма да закрие Каспичанската фабрика за дронове. Дроню катастрофира фатално при наблюдение на пожар.
Така Дроню загина, без никога да узнае, че по силата на новото законодателство автоматично е получил правата на робот-андроид, работещ на ненормирано работно време. И в качеството си на такъв е можел да се пенсионира предсрочно и да прекара спокойно старините си в един от новооткритите старчески домове за роботи-андроиди.
Както и никой не разбра, че Дроню всъщност спаси човечеството от гибел...
[1] Задъжителна част от базовия софтуер на всяка интелигентна машина, гарантиращ спазването на 3-те основни закона за подчинение, както следва :
© Веселин Данчев All rights reserved.