Друга една изпитна история
По списък бяхме приети 32 души. На януарската сесия се появиха стотина. Всеки ден след началото на първия семестър виждахме нови лица и задници. Както ги нарекох – парашутисти и подводничари…
Дойде едно маце… Мани, мани… Бащай сигурно е бил стругар. Красивоооо… Около нея веднага се трупнахме. Както викат във Филибето: Виж, майна, мойта филия кацнала пред Тримона и чакалите я награкали…“
Само дето след седмица край тая Краса беше празно. Куха, куха… Абе, за какво ти е? Час забавление – не се знае де ще те удари параличът... А после? Сам да си приказваш?
Така се появи една – да я наречем Галя от Шумен. Горделива – баща й преподавал нещо идеологическо в института за детски учителки.
А в трети курс се разболя преподавателят по нещо марксическо – политикономия ли беше, нещо друго локумджийско ли…
И докараха двама от Шумен да ни изпитват. Струпахме се пред аудиторията, влизаме по ред, даже си избираме при кого ще сме.
А изборът – не е избор за мъже. Даже и за жени.
Щото единият се казваше Куртев, другият Манафов…
Ха избирай, де…
Пък единият – баща на тая Галя. Която най-после се почувства в свои води. Влиза, ходи при баща си, сочи, шепне. Вижда се, че нему е неудобно, ама патката си е патка – лебед става само в приказките…
Ей, не помня колко и кой ми го писа. Важното е, че отбих номера…
Виж, при Николай Василев беше друго. Интересен доцент тогава. Влизам, пищовите заредени – диамат и истмат, братче…
Пита ме по истмата: „Имаш за масовата култура. Къде се среща?“. Трябва да кажа – из гнилия Запад, ама пера направо: „Лили Иванова, Сте Це, юбилейните изложби…“
„Чшшшт!“ – вика.
И като почнахме – от масовата култура до черните дупки във Вселената и възможността да има мислещи същества някъде…
Час и половина групата чинно чакаше да ми мине изпитът.
Шестак ми писа. Ама имаше защо…
© Георги Коновски All rights reserved.
