Друга една изпитна история
По списък бяхме приети 32 души. На януарската сесия се появиха стотина. Всеки ден след началото на първия семестър виждахме нови лица и задници. Както ги нарекох – парашутисти и подводничари…
Дойде едно маце… Мани, мани… Бащай сигурно е бил стругар. Красивоооо… Около нея веднага се трупнахме. Както викат във Филибето: Виж, майна, мойта филия кацнала пред Тримона и чакалите я награкали…“
Само дето след седмица край тая Краса беше празно. Куха, куха… Абе, за какво ти е? Час забавление – не се знае де ще те удари параличът... А после? Сам да си приказваш?
Така се появи една – да я наречем Галя от Шумен. Горделива – баща й преподавал нещо идеологическо в института за детски учителки.
А в трети курс се разболя преподавателят по нещо марксическо – политикономия ли беше, нещо друго локумджийско ли…
И докараха двама от Шумен да ни изпитват. Струпахме се пред аудиторията, влизаме по ред, даже си избираме при кого ще сме.
А изборът – не е избор за мъже. Даже и за жени.
Щото единият се казваше Куртев, другият Манафов…
Ха избирай, де…
Пък единият – баща на тая Галя. Която най-после се почувства в свои води. Влиза, ходи при баща си, сочи, шепне. Вижда се, че нему е неудобно, ама патката си е патка – лебед става само в приказките…
Ей, не помня колко и кой ми го писа. Важното е, че отбих номера…
Виж, при Николай Василев беше друго. Интересен доцент тогава. Влизам, пищовите заредени – диамат и истмат, братче…
Пита ме по истмата: „Имаш за масовата култура. Къде се среща?“. Трябва да кажа – из гнилия Запад, ама пера направо: „Лили Иванова, Сте Це, юбилейните изложби…“
„Чшшшт!“ – вика.
И като почнахме – от масовата култура до черните дупки във Вселената и възможността да има мислещи същества някъде…
Час и половина групата чинно чакаше да ми мине изпитът.
Шестак ми писа. Ама имаше защо…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
