Бавно и тихо студът пропълзя в селото. Плъзна се по тревата оставяйки бялата следа на сланата, прегърна есенните цветя за последно и се промъкна през стените на остарелите къщи.
Дядо Иван потръпна,облече старата вълнена жилетка и излезе от къщи. Пое дълбоко хладния сутрешен въздух, миришещ вече на дим от пушещите наоколо комини. Поизправи приведения си гръб, взе бастуна, който стоеше до вратата и тръгна бавно към гората за още съчки. Зимата е дълга. Знаеше, че не трябва да е неподготвен за студа.
Пътят за гората минаваше покрай гробището и той се зачуди дали да не отиде до неговата Райна, но не се беше сетил поне цветя да й откъсне, та се отказа от тази мисъл.
Вече пет години откакто неговата булка се спомина. Пет години сам в къщата. Децата и внуците бяха по чужбина,идваха си по празниците,но през останалото време нямаше с кого дори да се скара. Цялото селце наброяваше стотина човека,а около неговия дом бяха останали само пустеещи къщи. Единствената раздумка му беше като отиваше в бак ...