Другата
Колоната бавно се точеше по калния път. Катафалката подскачаше по камъните. Зад нея приведена вървеше съпругата, подкрепяна от двете си деца. Синът нежно прегръщаше майка си, сякаш да я предпази отстраданието. Пред очите му се нижеха картини от съвместния им живот. Хубаво семейство бяха - ето баща му се прибира, нарамил голяма елха - Коледа е и малката му сестричка иска голяма, жива елха. А тати винаги изпълняваше желания. Погледна майка си- хубава жена беше. Помнеше танците им-малък беше, тънкото й кръстче, ръката му около него, сияещата й усмивка- накъсани фрагменти от рдин отминал живот... Усети потръпването на раменете й и видя извърнатата й глава. Сякаш беше усетила нещо. Там в края на колоната сама вървеше тя - другата. Беше неотлъчно до тях-ням свидетел на хармонията и щастието им.Обичаше го тайно, обичаше го тихо. Беше приятелка, изповедница-просто беше другата...И днес пак беше с тях, отново свидетел, този път нараздялатаим.
Съпругата пусна ръката на сина си,обърна се и закрачи срещу хората с невиждащи поглед.. Спря се при нея и каза:
-Благодаря ти, че си тук, че си го обичала, прекланям се пред безусловната любов, която можеш да изпитваш! Твоето място е до мен!
После бавно я поведе напред...
© Дафина Николова All rights reserved.
