Jun 29, 2018, 4:35 PM

Другата стая 

  Prose » Narratives
517 0 2
5 min reading
Бабата на Славин почина сутринта. Макар че всички го очакваха, някак си твърде изненадващо умря. Славин беше забелязал, че винаги преди да почине някой, сякаш се пооправяше и тъкмо се вдигнаше от леглото, но, уви, само за няколко часа състоянието му се влошаваше, след което издъхваше. Той беше до нея, може би не чак толкоз от мъка към нея, защото не бяха кой знае колко близки, от колкото от уважение, а и известна доза, за да покаже мъжество и това, че е пораснал. Имаше плачове, дори припадъци, нещо съвсем обичайно и в реда на нещата, не защото се правеха по задължение, но някак човек инстинктивно тъжи в подобни моменти и окото знае, че се плаче. Вечерта вече падаше. Духна лек, но студен ветрец, а по-късно заваля. Времето стана влажно и някак сковано. Славин живееше на пет минути път от дома на починалата си баба. Бързайки да отиде там забрави да си вземе чадъра, а и не му се връщаше обратно. Пристигна целият вир-вода. Баща му също беше там и малко му се скара, че не си е взел чадъра. М ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Иванов All rights reserved.

* – (б.а. игра на думи- „артЪк“ означава „вече“, а „аттърЪк“ означава „сперма“, тоест вместо да каже- „Вече и на булсаткома ги дават“, фактически казва „ Сперма и в булсаткома дават.)

Random works
: ??:??