Отварям очите си... отново събуден от шума, който чувам вече повече от пет
хиляди години. Този на пръв поглед приятен звук, който унася в сън. Но само
унася... не можеш да заспиш... Духовете на гората шепнат, викат те далеч от
реалния свят, далеч от живота. Друид ме наричаха или поне така мисля. Забравил
съм как да говоря майчиния си език... знам само езика на природните духове.
Забравил съм какъв съм... знам само как ме описват духовете на природата.
Забравил съм с какво се храня... храня се само с това, с което се хранят
духовете на природата... Сърбеж... не мога да го стигна... меча форма?!... НЕ!!!
Изгнанието, в което се осъдих, ме превърна в полунеосъзнато създание, разкъсано
от желанието си за вечен сън и желанието за кръв... Лесно ли е? Не... или поне
не за мен. За да заспиш кръвта ти трябва да бъде в пълен покой. Покой, които се
постига с много упоритост и тренировки по време на обучението на младите друиди. ...