ДУХОВЕН ХРАМ

В синагогата на отчаянието под оловносив купол стои човек, неназован. Взира се отвъд олтара сред запалените свещи. Мълчаливо душата си изстисква от мрачен дъжд, под който тъй дълго бе стоял. В храма пусто и тихичко смълчано всичко му се струва... Покой. В тази меланхолна празнота странно чувство го намира... Спокойствие от самота. В сърцето му таи се неразбрана някак си тъга. Мълчи тихо и премисля съществуването си дотук. В момент застинал той усеща нещо топло в премалелия си вид... Слънчев лъч се спусна неусетно по врата. Нощта бе отминала, дъждът бе спомен от предишен жалостен живот. Той стана с болка от посинели колене. В този утринен сумрак към дверите на храма кротичко пое. Вратата леко се открехна, а ярко слънце притвори му очите, неспособни да устоят на тази светлина. Отново бледен, под небето скита се нерадостен човек. Търси да намери за сърцето цветния прашец.

Камен Тодоров

08.VІ.2010